За разлика от тях тя не беше оставила никаква кръв след себе си.
Това, че федералните власти ме обвиниха в убийството на двете Мерита, а не на трите момчета от семейство Карчър, както започнаха да наричат бащата и двамата му синове, всъщност имаше някакъв смисъл. Двете Мерита бяха в състояние да предизвикат значително повече съчувствие, а освен това федералните разполагаха поне с единия труп. А ако не се стигнеше до присъда, винаги след това можеха да ме обвинят и в убийството на момчетата42.
От друга страна, да ме съдят за убийството на двете Мерита не беше чак толкова умен ход, защото аз всъщност не ги бях убил. Всички доказателства на обвинението щяха да бъдат или изфабрикувани, или тенденциозни и щеше да им бъде особено трудно да отхвърлят „алтернативното обяснение“: че Циците, след бог знае колко години ходене по мъките, беше разбила главата на старата Мери и беше драснала със сумата от двеста хиляди долара, за която беше чула една от украинките и която двамата с Порното очевидно не бяхме успели да открием.
Между другото искам официално да кажа и още нещо.
Ако наистина е станало така, Цици, аз изобщо не ти се сърдя. Дори ако през цялото време си се крила някъде, всеки ден си четяла за хода на делото ми в „Ню Йорк Поуст“ и си се смяла при мисълта, че във всеки един момент си можела да пристигнеш и да ме спасиш, но в никакъв случай е нямало да го направиш — в което се съмнявам — аз продължавам да смятам, че действията ти са били напълно разбираеми.
Но не мога да се закълна, че щях да мисля така, ако нещата бяха приключили по друг начин.
„Защитата“ ми беше осигурена от адвокатската кантора „Морадей Чайлд“. Екипът се състоеше от Ед Лувак, „най-известния адвокат на Източния бряг“, и Донован Робинсън, „единствения адвокат, който си вдига телефона, макар че всички останали те дерат с 450 долара на започнат час, за да слушат какви съобщения им оставяш на гласовата поща“.
Донован, който междувременно стана специален помощник в кабинета на кмета на Сан Франциско — Здрасти, Донован! — беше някъде с пет години по-голям от мен, значи по онова време е бил на 27. Беше умен, но изглеждаше глупав — Знам какво е, Донован! — а това е идеална комбинация за адвокат на защитата. Той направи всичко по силите си, за да ми помогне, защото според мен наистина вярваше, че съм невинен. Поне по тези обвинения.
Например именно Донован забеляза колко е странно да ме обвиняват в убийство по особено жесток начин, след като нямаше никакви доказателства в подкрепа на това обвинение, но за сметка на това имаше свидетелски показания от няколко украинки, че старата Мери, ако не е участвала пряко, то поне е помагала в няколко особено отвратителни епизода от такова естество. Човек би си помислил, че обвинението нарочно е избегнало тази тема.
Веднъж Донован дойде да ме види в ареста — интересно, но не си спомням Ед Лувак някога да го е правил — и каза:
— Те разполагат с нещо за теб. Какво е?
— Какво искаш да кажеш? — попитах го аз.
— Обвинението разполага с някакво доказателство, за което не са ми казали още.
— Това не е ли незаконно?
— Технически погледнато, да. По закон трябва да ни показват навреме всичко, с което разполагат. Но ако е нещо добро, съдията така или иначе ще го приеме, дори ако се забавят нарочно. Можем да се опитаме да отменим делото по процедурни причини, но сигурно няма да мине. Така че, ако имаш някаква представа с какво разполагат за теб, може би трябва да ми кажеш.
— Нямам никаква представа — отговорих аз.
Което си беше самата истина.
Между другото всички разноски се поемаха от Дейвид Локано — макар и непряко. Той не искаше да го свързват официално с мен, а освен това сигурно искаше да може да ме отреже, ако стана опасен за него или за Порното.
Но засега това просто беше невъзможно. Всички разбирахме, че федералните няма да тръгнат да съдят Локано като съучастник в убийство, докато не докажат, че аз наистина съм убил някого. А Порното дори не беше заподозрян.
Локано беше успял да запази Порното чист като сълза. Беше му забранил да се хвали с убийствата, докато всичко не се уталожи. А самият той никога не беше свързвал Порното с убийството на семейство Карчър — освен онзи път в сауната на руската баня на Десета улица.
42
Твърдението, че в САЩ не могат да ви съдят два пъти за едно и също престъпление, се оказва абсолютна простотия. Всъщност могат да ви съдят два пъти даже по едно и също обвинение — веднъж във федералния и веднъж в щатския съд — и могат да ви обвиняват многократно за едно и също престъпление. Например моето дело във федералния съд беше по обвинения (по две от всяко) за: предумишлено убийство; убийство по особено жесток начин; убийство с огнестрелно оръжие, извършено по време на насилствено престъпление или трафик на наркотици; убийство, извършено по време на отвличане; наемно убийство; убийство, свързано с рекет; убийство, свързано с престъпна организация или убийство на федерален, щатски или местен полицай; убийство, свързано със сексуална експлоатация на деца; и убийство, с цел да се предотврати даване на показания от свидетел, жертва или информатор. Големият брой обвинения целеше съдебните заседатели все да ме осъдят за нещо, както и да увеличи броя на годините в присъдата ми до четирицифрено число. Но дори да не станеше така, федералните можеха да ме съдят отново, по други обвинения или да ме прехвърлят на щатския съд.