Точно това каза. Не каза например: „Аз измислих Програмата за защита на свидетелите“, макар че това беше вярно. Нито например: „Аз прекърших гръбнака на мафията и хората, на които съм дал имунитет, извършват повторно престъпление по-рядко от всички останали хора“.
Естествено, освен това не каза и че е един от най-мразените хора в системата на правосъдието. За да нанесе този смъртоносен удар на мафията, беше уредил множество боклуци с нов живот, а повечето обикновени и дори федерални ченгета смятаха, че това е неприемливо.
Естествено, беше евреин. Никой друг не би се борил за справедливост толкова упорито, като през цялото време знае, че успехът ще го превърне в парий. Баща му беше работил на рибния пазар на Фултън Стрийт и беше плащал четирийсет процента рекет на Албърт Анастасия.
Както ви казах обаче, дотогава никога не бях чувал за него.
— Аха — подхвърлих аз, колкото да кажа нещо.
— Бабу Мармосет44 ми каза за теб — добави той.
— Не знам кой е той — отвърнах аз.
— Индиец. Лекар. С дълга коса. Бил си на преглед при него преди няколко седмици.
— А, да.
Наистина си спомних за кого говори, макар че само някой от поколението на Фрийд би казал, че Мармосет е с дълга коса. Мармосет беше говорил по телефона и беше попълвал картона ми, докато ме преглеждаше. После ми каза: „Нищо ти няма“. Бях почти сигурен, че това беше цялата ни комуникация.
— Изненадвам се, че ме е запомнил — казах на Фрийд. Стори ми се малко разсеян.
Фрийд се засмя.
— Той винаги е малко разсеян. Бог знае на какво ще бъде способен, ако се съсредоточи. Нека да ти разкажа една история.
Фрийд качи краката си на бюрото, преди да продължи.
— С жена ми обичаме да ходим на вечеря с представление. Организират ги в китайските ресторанти — има актьори, които разиграват някакво престъпление, а клиентите трябва да го разкрият. Звучи абсурдно, но публиката поне вечеря нещо, а актьорите също не остават гладни. Понякога Бабу също идва. Винаги изглежда така, все едно изобщо не внимава. Всъщност най-често е с някое момиче. Така че цяла вечер зяпа циците на момичето или пък си проверява съобщенията в гласовата поща. Но накрая на вечерта, когато трябва да се познае кой е извършил престъплението, той винаги знае отговора.
— Сериозно ли? — попитах го аз.
— Най-сериозно — отговори Фрийд. — Освен това е най-добрият познавач на човешката природа, когото съм срещал. А аз съм срещал доста.
Не добави „като Джак и Боби Кенеди например“, въпреки че можеше да го направи. После продължи:
— Бабу те описа като „интересна личност, която не е непоправима“. Според мен това означава не само че заслужаваш втори шанс, но и че разполагаш с достатъчно информация, за да си го купиш.
Поклатих глава. Фрийд вече ми беше станал толкова симпатичен, че не исках да го разочаровам, но не исках и да го лъжа.
— Аз почти не говорих с него — отговорих. — И не искам да свидетелствам.
— Добре. Това може да почака. Но не много дълго. Ще се наложи да ускориш темпото. Тази възможност няма да я има вечно.
— Не искам да влизам в Програмата за защита на свидетелите, ако не се наложи. Не съм готов на такава стъпка.
— Няма как да знаеш това — отговори Фрийд. — Програмата за защита не е това, което си мислиш. Смисълът не е да живееш живота на някой друг. Смисълът е да заживееш собствения си живот.
— Това ми е малко сложно — отбелязах аз.
— Не вярвам — каза той. — Помисли си какво щеше да избере дядо ти.
— Дядо ми?!
— Извинявай, че го намесвам. Но мисля, че знам какво е мислел за теб и какво щеше да си помисли, ако те види тук. И според мен ти също го знаеш.
— С всички потенциални свидетели ли говорите така? — попитах аз.
— Съвсем не — отговори той. — Но Бабу Мармосет каза, че с теб може.
— Той дори не ме познава!
Фрийд сви рамене.
— Както ти казах, той има дарба. Сигурно те познава по-добре и от теб самия.
— Това не е много трудно — подхвърлих аз.
— Прав си, не е — каза Фрийд, свали краката си от бюрото и се изправи. — Но аз мисля, че много добре знаеш точно какво ти дава мафията. Дава ти няколко сервитьори в скъпи ресторанти, които ти се подмазват, защото им плащаш и се страхуват от теб, а ти отнема всичко останало. Включително красивата ти млада дама.
Когато той говореше за нея, това не ме притесняваше. Но освен това много добре разбирах какво прави.
44
Бабу е често срещан прякор на най-малкото момче в индийските семейства и очевидно не е истинското име на професор Мармосет. Истинското му име е Арджун.