В същото време федералните не разполагаха с почти никакви веществени доказателства, освен ръката. Цялата Ферма беше потънала в кал, но в нея нямаше никакви отпечатъци, които да са достатъчно големи, за да бъдат мои.47
Така че ръката беше строго охранявана и най-вероятно наблюдавана през цялото време от момента, в който я бяха открили. Това ми се струваше малко глупаво. Искам да кажа, кой точно се занимава с това? Дали трябва да седите в хладилника, за да не я изпускате от поглед? Както и да е, ръката си свърши работата.
На федералните дори не им се наложи да правят ДНК изследвания — което така или иначе не бяха в състояние да направят, защото нямаха друга проба от тъкан на Циците, с която да я сравнят. След процеса срещу О Джей ДНК изследванията бяха започнали да се смятат за някаква конспирация на надути професионалисти, създадена да заблуждава честните съдебни заседатели с различни глупости. Защитата можеше да си прави ДНК изследвания — като по този начин се представи за банда надути задници, така че съдебните заседатели в никакъв случай нямаше да повярват на резултатите — но обвинението не планираше да се занимава с ДНК-то.
Това адски ме обърка.
Искам да кажа, ръката беше там. Пред всички. Не можех да си спомня дали Циците имаше дълъг маникюр. Но ръката очевидно беше на някого. Ако момчетата от семейство Карчър не я бяха отрязали, значи я беше отрязал някой друг, а това означаваше, че някой може би се опитва да ме натопи.
Но кой? И защо?
Прокурорът постоянно споменаваше ръката, независимо какви скучни глупости пробутваше в същото време. Например записите от охранителните камери, на които имаше толкова много смущения, че се наложи да ги пуснат със субтитри, така че половината зрители в съдебната зала — и две трети от съдебните заседатели заспаха по местата си. До момента, в който прокурорът каза: „Не забравяйте, че говорят за жестокия престъпник, който е направил това с ръката на една жена“, и пак показа снимката на ръката — тогава всички веднага пак се събудиха.
Процесът стана малко по-интересен, когато от обвинението започнаха да показват снимки на Фермата, включително от мазето, и още веднъж в самия край, когато призоваха Майк от супермаркета, за да свидетелства как ни е закарал с пикапа си. Майк беше впечатляващо кисел, но успя да разсмее всички с думите:
— Не видях кой беше зад гърба ми. Може да е бил и снежният човек Йети.
Освен това обвинението постепенно започна да подготвя почвата за показанията на арестувания мафиот, който беше станал информатор, а това сигурно щеше да е още по-интересно.
Но, както знаете, процесът свърши по-рано.
Една вечер Сам Фрийд дойде в килията ми. В полунощ. Не искаше да говори с мен, докато един надзирател не ни заведе в кабинета, където се бяхме запознали, и не ни остави сами.
— Виж, момче — каза ми той тогава. — Ще се случи нещо. Няма да ти кажа какво, защото искам да се съсредоточиш върху това, което ти говоря. А когато разбереш, вече няма да си в състояние да се съсредоточиш върху каквото и да било.
— Престани с тези глупости… — започнах аз.
— Няма да престана — прекъсна ме той. — Изслушай ме. Направих ти предложение, което можеше да се окаже най-доброто нещо в живота ти. Можеше да станеш лекар, по дяволите, точно като дядо си. Можеше да станеш какъвто поискаш. Можех да направя така, все едно си роден в богато консервативно семейство.
— Никога не съм искал да се родя в богато консервативно семейство.
— Слушаш ли ме?
— Да.
— Ще направя всичко възможно пак да ти отправя това предложение, когато всички се успокоят — продължи той. — Но за известно време никой няма да бъде спокоен. Само не забравяй, че рано или късно хората отново ще започнат да мислят с главите си. А ако ти свидетелстваш срещу Дейвид Локано, това ще се оцени от Министерството на правосъдието. Чуваш ли ме?
— Не съм сигурен — отговорих аз. — Нямам представа за какво точно говориш.
— Утре сутрин ще разбереш, повярвай ми. Така че искам тази нощ да си помислиш за това — да приемеш сделката, ако мога да ти я предложа. С твое позволение ще се обадя на приятелката ти и ще й оставя моя номер. Може ли да го направя?
— Ами… да, но…
— Ще разбереш всичко утре сутринта — каза той. — А когато се случи, използвай главата си, за бога.
47
А това беше така, защото бях изрязал подметки от обувки, по-малки от моите с няколко номера, и ги бях залепил на подметките на обувките, които носех тогава, така че според таблицата с големината и дълбочината на отпечатъците, използвана от федералните, аз трябваше да съм висок сто шейсет и два сантиметра и да тежа сто и трийсет кила. Не се заблуждавам, че детективите са се хванали на този номер, но я пробвайте да го обясните на съдебните заседатели.