— Дори и в момента да не им отвръща, скоро ще го направи. Имам план.
Цялата в слух, тя пристъпи напред. Обувката й се удари в нещо твърдо и остро. Беше забравила проклетата стъргалка за ботуши. Кракът й изтръпна от болка, а тя прехапа устни, за да не изохка.
— Какъв беше този шум?
Тя се облегна на стената, събу обувката си и разтри пулсиращите от болка пръсти.
— Какъв звук? — попита Саладин.
— Стори ми се, че чух шум в тунела.
Алпин престана дори да диша, а сърцето й щеше да се пръсне. Само да можеше да ги зърне, но скритата врата беше изработена толкова умело, че в тунела не проникваше нито лъч светлина.
Мавърът каза:
— Подай ми оня фенер и ще видя какво има там.
Тя се разтрепери, напъха крака си в обувката и заотстъпва заднешком от нишата. Като се озова обратно в тунела, протегна ръка да напипа стената. След като се ориентира, хвана ключа в джоба си.
— Сигурно е плъх.
— Че откога имаш плъхове в замъка си?
— Откакто умряха змиите, струва ми се.
Змии! Алпин се ослуша. Всеки момент очакваше да чуе съскането на тези гнусни същества, плъзнали към нея по каменния под. Краката й не я държаха вече.
— Ами ако змиите не са умрели? Ако са се размножили?
— Невъзможно — каза Малкъм. — И двете бяха мъжки.
— Откъде знаеш? Та те не се различаваха дори но отровните зъби.
Отровни зъби!
— Така ми каза продавачът на змии на пазара в Барселона.
— И ти повярва на този мошеник? Та той се опита да ти продаде дори короната на Изабела10.
— На теб пък искаше да ти продаде меча на твоя съименник11. — Малкъм взе да се смее. — Ти едва не го купи.
— Я забрави този змияр и детинските ни глупости. Докъде бяхме стигнали? О, да. Щеше да ми казваш какъв ти е планът за Алпин.
Гласът на Малкъм се превърна в неразбираем, дрезгав шепот. Тя отново се промъкна в нишата и долепи ухо до тайната врата, през която някога влизаше с лекота. Но това беше преди много години. Тогава беше самотно, отчаяно дете. Беше се превърнала в разярена, отчаяна жена. Не успя да чуе проклетите му думи.
Веднага след като той престана да мърмори, Саладин подсвирна и каза:
— Имаш идеи.
Какви идеи? Тъй като търпението я напускаше и тъмнината я притискаше отвсякъде, едва овладяваше страха си.
— Чу ли нещо? — попита Малкъм.
— Отново шум в тунела ли? Сигурно призракът на Лорда на Границата се е върнал, за да ни преследва.
— Ха! — възкликна Малкъм. — Той никога не е бил нищо друго, освен един призрак.
Алпин знаеше по-добре от него. Когато за пръв път видя порасналия Малкъм Кар, разбра, че Лордът на Границата и нейният Ангел на нощта са един и същи мъж. Но защо той не знаеше истинската самоличност на легендарния, тъмен непознат.
— Винаги съм се питал — каза Саладин, — дали той съществува, или е само легенда, измислена от родителите, за да плашат децата си?
— Ти се чудиш за всичко, като се започне от звездите та се стигне чак до човешкото падение.
— Бъди така учтив да не засягаш тази тема. Та за какво говорехме?
„Говорехте за мене!“ По дяволите този проклет Малкъм. Никога ли нямаше да разкрие какво й крои?
— Разговаряхме за вредителите в тунела. Хрумна ми нещо. — Гласът му стана по-тих, като че ли беше отишъл в другия край на стаята. — Ти заобиколи и мини през главния вход към тунела. Аз ще се промъкна оттук, през тайната врата. Ще погнем гадините и ще ги изкараме в оградената със стена градина.
Сърцето й щеше да се пръсне. Ако използваше описания от Малкъм маршрут, можеше да избяга, понеже и преди се бе промъквала през градинската порта, за да се добере до двора на замъка. Можеше да хукне по коридора, да мине през желязната врата и да се озове в градината, заобиколена от огромна стена. А можеше и да тръгне по тунела към стълбата, която водеше към кулата и да се скрие там. Но мисълта да влезе отново в това помещение, което някога наричаше свой дом, я безпокоеше повече от мисълта за плъховете.
— Не искам никакви плъхове в градината. Там се моля на Аллах.
— Просто си вземи ятагана. Нито един плъх не би имал шанс срещу това смъртоносно острие.
— Няма да вляза в този тунел.
— Че защо? Да не би да те е страх? Мислех си, че маврите са безстрашни.
— Дори змиите и плъховете да са измрели, много добре съм запомнил, че обичаше да поставяш капани.
Капани! О, господи. Каква каша беше забъркала? И кога щяха да се върнат на разговора за нея?
— Ооо, това беше преди години. Всичките съм ги махнал.
Саладин запухтя в знак, че не вярва.
— Мога ли да оставя такива опасни неща и някой невинен прислужник да пострада?
10
Isabel (1451–1504) — кралица на Кастилия от 1474. Вследствие на брака й с Фердинанд, който става крал на Арагон, е извършено обединението на Испания. — Б.пр.
11
Саллах ад-Дин (1138–1193) — египетски султан, разгромява Ерусалим, кралството на кръстоносните и завладява Ерусалим. — Б.пр.