Сега е седем без двайсет, след двайсет минути ще дойде Еля, тъкмо ще успее да се приготви.
Когато бавачката пристигна, той вече стоеше до вратата, напълно облечен.
Вероятно изразът на лицето му беше плашещ, защото Елвира веднага попита:
— Какво има, Антоне? Нещо с децата ли?
— Всичко е наред. Днес трябва да изляза по-рано.
Опита се с усмивка да смекчи ситуацията, но се получи изкуствено и затова още по-страшно.
В седем сутринта успя да измине пътя бързо и застана пред вратата на Лиза, когато още нямаше седем и половина. Лиза, съсредоточена, строга, вече успяла да направи задължителната си гимнастика и да вземе душ, му отвори, облечена с дънки и свободно падаща тениска.
— Ще закусиш ли? — попита тя и целуна Антон.
— Не, благодаря. Лиза, трябва да ти кажа нещо неприятно. — Беше решил да не влиза в стаята, а да каже всичко тук, на прага. — Виновен съм пред теб. Постъпих като последен боклук.
— Изневери ли ми? — Веждите на Лиза леко се повдигнаха, устните й трепнаха в насмешлива полуусмивка.
— Не, не съм ти изневерявал. Но ще трябва да прекратим отношенията си. Те наистина нямат перспектива, вече съм ти казвал това. Не мога да се оженя за теб. И нямам право да се срещам с теб и да ти преча да си изградиш друга връзка, по-подходяща за теб.
— Значи няма да се ожениш… — бавно повтори тя с някакъв странен тон. — Но позволи ми да попитам: защо? Харесва ти да спиш с мен, харесва ти и общуването ни, но не искаш да живееш с мен? Някак странно изглежда, не мислиш ли?
— Мисля — кимна Антон. — Но тъй като вече съм бил женен, ще ти кажа напълно отговорно: да спиш и да общуваш, е едно, а да живееш — съвсем друго. Съвсем друго е, Лиза. Особено когато в семейството има деца.
— Но аз те обичам. — Сега гласът й звучеше безпомощно и дори объркано. — И аз искам да бъда твоя жена и майка на децата ти. Смяташ ли, че от мен няма да излезе добра съпруга и майка?
— От теб ще излезе — усмихна се той за пръв път през последните няколко часа — леко и искрено. — Но от мен няма да излезе добър съпруг за теб. Баща ти е прав. Нищо няма да се получи помежду ни. Ако сега кажеш, че съм те измамил и предал, аз ще се съглася. Имаш право да ме наричаш с всякакви думи, с най-жестоките, с най-нелицеприятните. Ще приема всичко, защото ти ще бъдеш права. Прости ми, ако можеш.
Нямаше какво повече да каже. Антон мълчаливо се обърна и тихо затвори вратата след себе си.
Качи се в колата, извади телефона и набра номера на Каменская. Още нямаше осем, смята се за неприлично да се обаждаш по телефона в толкова ранен час, но днес Антон Сташис не се интересуваше от добри обноски.
— Извинете, ако съм ви събудил — каза той, щом чу гласа на Анастасия Павловна.
— Не ме събудихте. Какво се е случило?
— Анастасия Павловна, ще падна в краката ви. Направих големи глупости. Помогнете ми.
Днес не го интересуваше и професионалното самолюбие.
— Разбира се — стори му се, че се усмихва Каменская. — Ако мога. Идвайте.
Началникът на службата за безопасност при фирма „Файтър Трейд“, нисък жилав човек на име Усиков, наричан от служителите на фирмата с прякора Мустака4, обичаше да идва на работа рано. Беше запален поборник за ред и дисциплина, затова нито един закъснял нямаше шанс да избегне от зоркото му око. Службата за безопасност при голяма фирма служи не само и не толкова за охрана, колкото за борба с изтичането на информация и с недобросъвестните партньори, така че подчинените на Мустака сред служителите в офисите бяха не по-малко от охранителите.
Но Мустака беше не само ръководител. Той беше доверено лице на собственика на фирмата, Вадим Константинович Орехов. И имаше задачи, които Мустака не прехвърляше на никого, изпълняваше ги лично. Конфиденциалност, нали разбирате.
Такива конфиденциални задачи Орехов възлагаше на Мустака редовно. Ето например какво синче прати Бог на Вадим Константинович! Да се чудиш просто как в дома на такъв делови и сериозен човек е могъл да израсне такъв нехранимайко! Събира се с какви ли не, мотае се незнайно къде, не получи никакво свястно образование, вярно, завърши някакъв институт, платено, като носеше пликове на преподавателите, вместо да си чете учебниците. Диплома има, обаче знания никакви. Току-виж се натресъл в някаква неприятна история. Така че горкият Орехов постоянно трябваше да е, дето се казва, по петите му, затова възлагаше на Мустака по възможност да следи къде, с кого и с какво се занимава Филип. Е, и естествено, да събира информация за всички негови приятели, чиито имена да съобщава на баща му.