— Е, добре тогава — каза примирено. — Значи ще изчакаш човека от района и ще се включиш.
Зарубин приключи разговора си по телефона и моментално улови последната чута фраза.
— Какво значи „ще се включиш“? — настръхна той. — Защо в единствено число? И двамата ще се занимавате с този случай.
— Е де, Кузмич — примоли се Антон, — имай малко милост! Аз се занимавам с убийството на Ефимова от Държавната дума, нали знаеш.
— Ох-ох-ох, хич не ми се жалвай! — присмехулно проточи Сергей Кузмич. — Човек ако те слуша тебе, всички имаме по един случай и само ти, нещастният, водиш цели пет! Знам всичко за твоето натоварване. И не ми пей тука за твоята Ефимова, не на мене тия. Да не би да не знаем как работят хората? През първото денонощие са като хрътки, до три денонощия все някак са на крак, а след седмица всичко се превръща в рутина. Вече два месеца, откак убиха твоята Ефимова, и по случая работи цяла група: и ФСБ, и УИБиПК2, пробутаха ни само малка частица за отработване, така че ти почти нямаш ангажименти там и не си се претрепал със случая с Ефимова. Работи, както се работи, а за треньора трябва да се понапънеш, докато следите са пресни. И не ме гледай злобно.
Дзюба съсредоточено пишеше някакъв документ на компютъра си и Антон отиде съвсем близо до Зарубин и каза колкото можеше по-тихо:
— Серьога, бъди човек, а? Нека Дзюба поработи сам с момчетата от района. Остави ме да си почина поне малко. Нали казваш, че знаеш колко съм натоварен. Затънал съм в работа до гуша.
Зарубин го погледна съчувствено, но същевременно строго. Въпреки дребния си ръст, заради който бе принуден да гледа застаналия прав до него Антон със силно вирната глава, подполковникът някак успяваше да излъчва власт и сила.
— Казах не — шепнешком, но много отчетливо произнесе той. — Кой е началник тук, аз или всички наоколо? С една дума, Тоха, шефът каза по случая на треньора да работят двама. Аз назначих теб и Ромка. Ако щеш, ти се разбирай с него да те прикрива, но аз трябва да се отчитам пред ръководството с честни очи. Защото вие тука вечно хитрувате, а от това аз излизам мошеник.
Антон мълчаливо се отдръпна от бюрото на Зарубин, извади от касата някакви книжа и излезе. Нищо, днес Ромка и сам ще се справи, а той трябва бързо да провери една на пръв поглед напълно невинна информация. Разбира се, полза няма да има никаква, но ако му поискат да се отчете по убийството на Ефимова, той поне ще има какво да покаже. Да, резултат няма, но нали работата е свършена! Човекът се е старал, издирвал, проверявал. С други думи — работил е, а не си е клатил краката.
Роман Дзюба цял живот бе спортувал, но в ледените дворци не му се бе случвало да влиза. Оперативният работник на име Фьодор Улянцев бързо го запозна с обстоятелствата по случая и каза, че трябвало да отидат в детско-юношеската спортна школа, където Валерий Ламзин тренирал своята група. Първо, трябвало да проверят показанията му, второ, следователят издал специално нареждане да се извърши обиск на работното място на Ламзин, и трето, трябвало да се намерят свидетели, че Ламзин изразил намерение да се саморазправи с Болтенков.
— Толкова ли си сигурен, че има такива свидетели? — недоверчиво попита Дзюба.
— И да няма, ще намерим — уверено отвърна Улянцев. — Но аз съм сигурен, че има.
Директорът на детско-юношеската спортна школа, закръглен и подвижен човек на шейсетина години, посрещна полицаите напрегнато.
— Какво искате да научите? — попита сърдито. — Вие и без това арестувахте Валерий Петрович, а сега искате някой от нас да ви помогне да го тикнете в затвора ли? Няма да дочакате!
— Е, защо говорите така? — меко го парира Улянцев. — Ние просто искаме да научим каква е тая история с неговото уволняване. Нали именно заради това е избухнал конфликтът между него и Болтенков. Или има друга причина?
Директорът въздъхна тежко и с жест покани оперативните работници да седнат. Роман Дзюба любопитно разглеждаше снимките, с които бяха покрити всички стени на малкия кабинет. Състезания, награждавания, тренировки, портрети на спортисти младша и старша възраст — най-вероятно вече треньори.
— Това е една абсолютно идиотска история — поклати глава и разпери ръце директорът. — Дойде команда отгоре: да се приложи законът. Този закон е бил приет отдавна, но на никого и през ум не е минавало да го прилага сериозно, защото е ясно, че е една глупост. Обаче ни спуснаха специално указание от Федерацията — и иди, че не го изпълнявай. Явно на някого ледът крайно много е потрябвал и са решили да махнат треньора.
2
ФСБ — Федерална служба за безопасност; УИБиПК — Управление по икономическа безопасност и противодействие на корупцията. — Б.пр.