Анна продължи да преглежда по-малкия сейф. Вдигна капака и започна да изважда съдържанието му. Първо се появиха парите — швейцарски франкове, френски франкове, долари, лири, марки, — с които тя боравеше с лекотата на човек, свикнал да има много пари. После се появи нагънат като хармоника комплект папки, пълни с документи, а накрая — връзка писма, стегнати с бледосин ластик.
Тя разхлаби ластика, сложи го на масата и започна да прехвърля купчината пликове с дългите си гъвкави пръсти. Показалец, среден, показалец, среден, пауза… Показалец, среден, показалец, среден, пауза… Измъкна един плик от купчината, повъртя го в ръката си, провери дали все още е добре запечатан, а след това го подаде на Габриел:
— Това може да те заинтересува.
— Какво е?
— Не зная — отвърна тя. — Но е адресирано до теб.
Беше личната пощенска хартия на човек от друго време: бледосива на цвят, размер А4, името Август Ролф, изписано горе в средата, и никаква друга излишна информация, като номер на факс или и-мейл адрес. Имаше само дата: един ден преди пристигането на Габриел в Цюрих. Писмото беше написано саморъчно на английски от човек, който вече бе отвикнал да пише четливо. В резултат изглеждаше така, сякаш можеше да е написано на какъвто и да е език, с каквато и да е азбука. Докато Анна надничаше над рамото му, Габриел успя да дешифрира текста.
Драги Габриел,
Надявам се, не смяташ, че е нахално от моя страна да се обърна към теб с истинското ти име, но от известно време знам истинската ти самоличност и съм почитател на твоята работа и като художник реставратор, и като бранител на твоя народ. Един швейцарски банкер научава доста неща.
Ако сега четеш това писмо, аз със сигурност съм мъртъв. Това също така означава, че вероятно си открил много информация за моя живот — информация, която се надявах да ти предам лично. Ще се опитам да направя това сега, след смъртта си.
Както вече знаеш, ти не беше доведен в моята вила в Цюрих, за да почистиш картината на Рафаел. Свързах се с вашите служби по една причина: исках ти да получиш втората ми колекция — тайната колекция от подземния кабинет в моята вила, за която съм сигурен, че знаеш — и да върнеш картините на законните им собственици. Ако не е възможно да бъдат открити законните собственици, желанието ми бе картините да бъдат изложени в израелски музеи. Обърнах се към вашите служби, защото предпочитах работата да бъде уредена тихомълком, без да бъдат опозорени допълнително семейството ми или родината ми.
Картините бяха придобити под лустрото на законността, но по съвсем несправедлив начин. Когато ги „купих“, знаех, че са конфискувани от колекциите на евреи — търговци и колекционери — от Франция. През годините разглеждането на картините ми е доставяло истинско удоволствие в продължение на безброй дълги часове, но също като мъж, който е легнал с чужда жена, ме измъчваше чувството за вина. Желанието ми бе да върна тези картини преди смъртта си, да изкупя вината за престъпленията си в този живот, преди да премина в отвъдния. По ирония на съдбата, аз открих просветление в основните положения на вашата религия. На Йом Кипур24 не е достатъчно само да съжаляваш за злото, което си причинил. За да получиш опрощение, трябва да отидеш при засегнатите и да компенсираш стореното. Открих нещо особено подходящо в книгата на пророк Исаия25.
… Един грешник пита Бог:
— Защо ние постим, а Ти не видиш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?
— Ето в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. Ето вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, не гласът ви да бъде чут във висинето…
Моята алчност по време на войната беше толкова бездънна, колкото е днес чувството ми за вина. В тази банка има шестнайсет картини. Те представляват останалата част от тайната ми колекция. Моля те, не си тръгвай без тях. В Швейцария има хора, които искат миналото да остане там, където е — погребано в банковите трезори на Банхофщрасе, — и няма да се спрат пред нищо, за да постигнат тази цел. Те се смятат за патриоти, за пазители на швейцарския идеал за неутралитет и брутална независимост. Те са изключително враждебно настроени към външни хора, особено към онези, които считат за заплаха за своето оцеляване. Някога смятах тези хора за мои приятели — още една от многобройните ми грешки! За нещастие те разбраха за моите планове да се откажа от колекцията. Изпратиха човек от Секретните служби, за да ме сплаши. Именно неговото посещение ме накара да напиша това писмо. Именно заради неговите господари сега аз съм мъртъв.
24
Ден за пълен пост при евреите, ден за продължителни молитви и покаяние, нарича се също Денят на изкуплението. — Б.пр.