— Сигурен ли си?
— Да.
— Надявах се да го кажеш. Наистина никой от другите не е способен да свърши тази работа. Мисля, че задачата ще ти хареса. Нашият бизнес има стари традиции във Венеция. Сигурен съм, че обстановката ще ти подейства вдъхновяващо.
— Вярвам, че си прав.
— Там живее мой приятел на име Росети. Той ще ти бъде в помощ, от каквото и да имаш нужда.
— Досиетата у теб ли са?
Само един могъщ човек като Антон Орсати можеше да остави досиетата на двама души, които планираше да убие, на предната седалка на колата си, но такъв беше животът в корсиканското село. Англичанина ги прочете под светлината на лампата на площада. Когато отвори втората папка, в погледа му проблесна нещо, сякаш бе разпознал човека — и дори Орсати го забеляза.
— Да не би нещо да не е наред?
— Познавам този човек… от един друг живот.
— Това представлява ли проблем?
Англичанина затвори папката:
— Съвсем не.
Англичанина остана до късно, слушайки магнетофонния запис, който бе взел от апартамента на професора в Лион. След това прочете купчината изрезки и некролози, придобити в резултат на една разходка из вестникарските уебстраници в интернет, последвани от досиетата, които Антон Орсати току-що му бе дал. Поспа няколко часа, а на сутринта стана преди изгрев-слънце, сложи малка пътна чанта на задната седалка на джипа и отиде в селото.
Паркира колата в една тясна улица близо до църквата и отиде пеш до къщата, в която живееше знахарката. Когато почука тихо на вратата й, тя вдигна жалузите на прозореца на втория етаж и се вторачи в него, подобно на плашило.
— Имах чувството, че ще дойдеш. Scirocco28 задуха. Той носи прах и зли духове.
— Кое от двете съм аз?
— Дори оттук, отгоре, виждам лошите очи. Почакай малко, детето ми. Ей сега идвам.
Англичанина запали цигара, докато чакаше старицата да се облече и да слезе на долния етаж. Тя му отвори входната врата, облечена с проста черна вдовишка рокля, хвана го за китката и го издърпа вътре, сякаш навън имаше опасни диви животни. Двамата седнаха един срещу друг край грубата дървена маса. Англичанина допуши цигарата си, докато старата жена се погрижи да донесе зехтина и водата.
— Три капки, макар да съм сигурна, че вече знам отговора.
Той топна пръста си в зехтина и остави три капки да паднат във водата.
Когато капките се разпръснаха, старицата подхвана добре познатите благословии и молитви. При повторния опит зехтинът се събра в едно петно, плуващо на повърхността на водата. Старата жена остана доволна от това.
— Хубав трик — каза Англичанина.
— Не е трик. Ти най-добре би трябвало да го знаеш.
— Не беше от неуважение.
— Знам. Макар да не си корсиканец по рождение, имаш душа на корсиканец. Ти наистина си вярващ. Искаш ли нещо за пиене, преди да тръгнеш? Може би малко вино?
— Шест часът сутринта е.
Старицата наклони глава, сякаш искаше да каже: „И какво от това?“
— Трябваше да си у дома си, в леглото — рече тя. След това добави: — С жена. А не с някоя от курвите, дето ти води дон Орсати. Истинска жена, която ще ти роди деца и ще се грижи за дрехите ти.
— Жените на дон Орсати са единствените, които ме искат.
— Смяташ, че никоя свестна жена няма да те иска, защото си taddunaghiu?
Англичанина скръсти ръце.
— Искам да ти разкажа една история.
Той отвори уста да възрази, но преди да успее да произнесе и звук, старицата се изправи и ето че вече затътри крака из кухнята, търсейки виното. Бутилката беше тъмнозелена и нямаше етикет. Ръката й трепереше, докато напълни две чаши.
— Мъжът ми умееше много добре да си служи с ръцете — рече знахарката. — Беше зидар и обущар. Понякога работеше за дон Томази в съседната долина. Слушал ли си за клана Томази?
Англичанина кимна утвърдително и отпи от виното. Хората от този клан все още бяха прочути размирници.
— Дон Томази нае мъжа ми да построи нова стена около градината му. Стана много красива, повярвай ми, ала дон Томази каза, че не я бива и отказа да плати на мъжа ми за работата. Скараха се жестоко и донът нареди на двама от своите бандити да изхвърлят мъжа ми от неговия имот. Тя все още си стои там впрочем.
— Оградата на градината ли?
— Наистина стои! — Старицата пийна вино и се приготви да доразкаже историята: — Моят мъж беше добър работник, но благ и кротък човек. Като agnello. Знаеш ли какво означава?
28
Горещ вятър, носещ нагрят в пустините на Северна Африка и Арабия въздух, който духа по северното Средиземноморско крайбрежие и в Предна Азия (итал.). — Б.пр.