Англичанина се наведе над картата, за да я разгледа по-подробно.
— Имате ли предложение?
— Може би ще мога да използвам мои средства, за да държа под наблюдение цигуларката. Ако се премести, ще ви дам сигнал.
— Имате свой човек вътре в хотела?
Росети повдигна едната си вежда и леко наклони глава — неутрален жест, нито положителен, нито отрицателен, изразяващ нежелание да обсъжда въпроса по-нататък.
— Предполагам, че ще има допълнително заплащане за тази услуга?
— За дон Орсати ли? За мен ще е удоволствие.
— Кажете ми как ще стане работата.
— Около хотела има места, където можете да чакате, без да привличате вниманието към себе си. Площад „Сан Марко“, разбира се. Кафенетата по „Кале Марко“. Фонтамента делла Фарине над канала. — Росети отбелязваше всяко място с приветливо потупване по картата. — Предполагам, че имате мобилен телефон?
Англичанина потупа джоба на сакото си.
— Дайте ми номера и стойте близо до хотела. Когато те се преместят, някой ще ви се обади.
Не му се искаше да взема за партньор Росети, но за нещастие италианецът бе прав. Не беше възможно сам да наблюдава хотела. Продиктува му телефонния си номер и Росети го надраска набързо.
— Разбира се, има шанс цигуларката да остане в хотела до концерта си в Сан Роко — рече Росети. — В такъв случай няма да имате избор и ще трябва да изпълните задачата си по време на концерта.
— Имате ли билет?
Росети извади билета от най-горното чекмедже и внимателно го сложи върху бюрото. После с пръстите на двете си ръце лекичко го побутна напред. Англичанина взе билета и го повъртя в ръцете си. Докато клиентът му оглеждаше стоката, Росети се взираше през прозореца, сигурен, че онзи ще я намери задоволителна.
— Истински ли е? Не е ли фалшификат?
— О, да, съвсем истински е, уверявам ви. И е много трудно да се добереш до един такъв билет. Всъщност изкушавах се да го запазя за себе си. Нали разбирате, винаги съм бил почитател на мис Ролф. Такава страст! Колко жалко, че трябва да… — Росети внезапно млъкна. — Знаете ли къде се намира Сан Роко?
Англичанина сложи билета в джоба си и поклати отрицателно глава. Росети отново насочи вниманието си към картата.
— Скуола Гранде ди Сан Роко се намира ето тук, от другата страна на Канале Гранде, в сестиерите „Сан Поло“ и „Санта Кроче“, на юг от църквата „Фрари“. Сан Роко е светецът, покровител на заразноболните, а Скуола първоначално е била построена като благотворително заведение за болни. Строежът е бил финансиран с дарения на богати венецианци, които вярвали, че могат да избегнат Черната смърт, като дадат пари за Скуола.
Дори да проявяваше и най-минимален интерес към тази част от венецианската история, убиецът с нищо не го показа. Дребничкият италиански бижутер изобрази „къщичка“, като сближи пръстите на двете си ръце, и спокойно продължи своята лекция:
— Скуола е построена на две нива — долна зала и горна зала. През 1564 година на Тинторето е било възложено да украси стените и таваните на сградата. Тази задача му отнела двайсет и три години. — Той млъкна за миг, за да обмисли този факт, и след това продължи: — Можете ли да си представите човек с подобно търпение? Не бих искал да се меря с такъв човек.
— Къде ще бъде концертът? В долната зала или в горната зала?
— В горната зала, разбира се. До нея се отива по широко мраморно стълбище, проектирано и построено от Скарпанино. Стените са украсени с рисунки на Черната смърт. Много е вълнуващо.
— И ако ми се наложи да изпълня задачата си вътре в горната зала?
Росети притисна „къщичката“ до устните си и прошепна кротката си молба:
— Ако нямате друг избор, след това няма да е трудно да слезете по стълбището и да се измъкнете през парадния вход. Оттам можете да изчезнете някъде из уличките на „Сан Поло“ и никой няма да ви намери. — Млъкна за миг и продължи: — Но като венецианец ви умолявам да намерите някакъв друг начин. Ще бъде истинска трагедия, ако повредите някоя от картините на Тинторето.
— Кажи ми нещо повече за околностите на Сан Роко.
— Църквата и Скуола са построени около малък площад. Зад тях се намира каналът Рио делла Фрескада, осигуряващ достъп до двете сгради. Има само два начина мис Ролф да стигне до Сан Роко във вечерта на концерта — пеш или с водно такси. Ако тръгне пеш, дълго време ще бъде изложена на открито. Ще трябва да прекоси Канале Гранде на някое място или с vaporetto, или с traghetto31.