— Мъжът ви е жив. Фредерик де Врийс е жив, но никой не знае къде е.
Ескортът на „Дьозием“ се състоеше от шофьора Франсоа и други двама, които си казаха имената толкова бързо, че Латъм ги нарече „мосю Фрик“ и „мосю Фрак“.
— Дъщерите ти сърдят ли се, Франсоа? — попита Дру от задната седалка, когато той и мосю Фрак седнаха от двете страни на Карин.
— Не ми говорят — отвърна шофьорът. — Жена ми бе доста строга с тях. Обясни им, че трябва да уважават баща си.
Двайсет минути по-късно те пристигнаха в бюро „Дьозием“ — фантастична каменна сграда с подземен паркинг, в който се влизаше само след проверка от въоръжена охрана. Фрик и Фрак отведоха Карин нагоре в брониран електронен асансьор, който изискваше необичайно дълга серия от кодове, за да се задвижи. Слязоха на петия етаж и отидоха в офиса на Моро — по-скоро голяма всекидневна, с полуспуснати венециански щори. Удобствата в нея контрастираха с цял куп компютри и друга разнообразна високотехнологична апаратура.
— Знаете ли как да си служите с всичко това? — попита Дру и посочи стаята.
— Онова, което не знам, го знае новоназначената ми секретарка, а онова, което и тя не знае, го знае помощникът ми Жак. Ако наистина си навлечем неприятности — просто ще се обадя на новата си приятелка мадам Де Врийс.
— Mon Dieu!139 — възкликна Карин. — Я погледни там, това ти осигурява мигновен контакт с цяла дузина сателити, а ето там има телекомуникационна връзка и с най-отдалечената точка на света.
— Точно с това имам проблеми — каза Моро. — Може би ще ми помогнеш.
— Честотите постоянно се променят — каза Де Врийс. — Американците работят по това.
— Да, но един компютърен учен на име Рудолф Мец им създаде малко проблеми, като избяга от САЩ в Германия. Пуснал унищожаващ вирус из цялата система; все още се опитват да я възстановят. Искам да ви покажа и други неща. Както обещах, с помощта на Витковски в посолството проникнахме в частния телефон на посланика и сега можем да го засечем. В увеселителния парк просто бръкнахме в линиите им под предлог, че в телефонната компания е избухнал пожар. Вдигна се голям шум, който стана причина за хиляди оплаквания, но хитрината мина… Всъщност наистина причинихме пожар — повече дим, отколкото огън, но свърши работа.
— Научихте ли нещо? — попита Латъм.
— Чуйте сами — отвърна Моро и отиде до лявата стена. — Този запис е от телефон в частен офис на горния етаж, където се подслушва непрекъснато. Редактирахме го, така че ще чуете само най-важната информация. За какво ни е да слушаме безобидни любезности?
— Сигурен ли си, че са безобидни?
— Скъпи ми Дру, можеш да прослушаш пълния запис, когато пожелаеш.
— Извинявай. Да чуем.
— Мадам Кортлънд току-що е пристигнала в „Ботуши и седла“ на „Шан-з-Елизе“.
Записът започна.
„Трябва да говоря с Андре от увеселителния парк! Спешно е, извънредно произшествие!?“
„А кой се обажда?“
„Човек, който знае кода «Андре» и вчера бе откаран с вашата кола в увеселителния парк.“
„Казаха ми за това. Почакайте, ще се върна след малко — мълчанието продължи почти три минути. — Трябва да бъдете в Лувъра в един часа този следобед. В галерията за древноегипетско изкуство на втория етаж. Ще го познаете и той ще ви нареди да го последвате. Ако по някаква случайност ви прекъснат, той ви е познат като Луи, граф Страсбург. Вие сте стари познати. Разбрано ли е?“
„Да.“
„Довиждане.“
— Следващият запис е разговор между управителя на магазина и Андре от увеселителния парк — каза Моро. — Всъщност, той е граф Страсбург.
— Истински граф? — попита Латъм.
— Тъй като ги има толкова много, да кажем, че е по-истински от повечето. Доста изобретателно прикритие, пък и доста автентично. Той е единственият потомък на видна стара фамилия от Елзас и Лотарингия, която е преживяла трудни моменти след войната; фамилията се е разпръснала.
— Граф — собственик на увеселителен парк? — продължи Дру. — Какво падение! Защо се е разпаднало семейството?
— На немски районът Елзас се нарича „Елзас-Лотарингия“. Едната страна се е била за Германия, другата — за Франция.
— И този Луи, граф Страсбургската половина, е отишъл при нацистите — кимна Латъм.
— Не, съвсем не — възрази Моро. — Точно това прави прикритието му изобретателно. Бил е още дете, но неговата „половина“, както каза, се е борила отчаяно за Франция. За нещастие германският клон от фамилията отмъкнал богатствата им в швейцарски и северноафрикански банки и оставил благородните си роднини почти без пукнат грош.
— И все пак той работи за неонацистите? — прекъсна го Карин. — Той е нацист.