Домът на „Ке дьо Крьонел“ представляваше солидна триетажна сграда от бял камък със свежи, боядисани в зелено дървени греди. Приличаше на картина от Мондриан. Предполагаше се, че собственикът също би трябвало да бъде солиден, защото по богатство кварталът можеше да си съперничи с авеню „Монтен“. Тук живееха само много богати хора. Бившият свещеник се бе устроил доста добре в материалния свят.
Дру изкачи стъпалата и се приближи към зелената емайлирана врата. Блестящият месингов звънец отразяваше светлината от уличните лампи. Дру позвъни и зачака. Беше един и двайсет и шест сутринта. В един и двайсет и девет вратата се отвори; показа се стресната жена по халат, на около четирийсет години. Светлокестенявата й коса бе смачкана — явно бе станала от леглото.
— Боже, какво търсите тук по това време? — заговори тя на френски. — Всички спят!
— Parlez-vous anglais143? — попита Латъм и протегна напред черната си лична карта от посолството — този документ обикновено успокояваше хората.
— Un peu144 — нервно отвърна жената, която вероятно беше икономка.
— Трябва да се видя с мосю Лаволет. Много е важно, не може да чака до сутринта.
— Останете тук, ще повикам мъжа си.
— Той ли е мосю Лаволет?
— Не, той е шофьорът на господаря…
— Между другото, много добре говорите английски.
— Не влизайте!
Тя затвори вратата под носа на Латъм и той остана да чака на тясната тухлена веранда. Единственото му успокоение беше, че жената бе включила осветлението от двете страни на входа. След малко вратата се отвори и пред Дру застана едър здрав мъж, също по халат, с широко лице, гърди и рамене — спокойно можеше да мине за борец, с когото човек не бива да се закача. Вниманието на Латъм бе привлечено както от внушителните му размери, така и от издутия десен джоб на халата, където ясно се открояваше дръжка на пистолет.
— Каква работа имате с господаря, мосю? — попита мъжът с неочаквано любезен глас.
— Трябва да говоря лично с мосю Лаволет — отвърна Дру и отново показа личната си карта. Шофьорът взе картата и я заразглежда на светлината в коридора.
— Американското посолство?
— Работя в разузнаването съвместно с „Дьозием“.
— А, първо беше „Дьозием“, после Сервис д’Етранже, секретният отдел на Сюрте, а сега и американците! Кога ще оставите господаря на мира?
— Той е мъдър и опитен човек, но винаги има неотложни неща.
— Той е стар човек, който се нуждае от сън, особено след смъртта на жена си. Прекарва много часове в параклиса и разговаря с нея и Господ.
— И все пак трябва да го видя. Един негов приятел може да си навлече неприятности. Става дума за нещо, което засяга правителствата на Франция и САЩ.
— Винаги казвате, че е спешно, а след като удовлетворят условията ви, задържате информацията с дни, месеци, дори с години.
— Откъде знаете?
— Дълги години съм работил за вашите хора и само това мога да ви кажа. Защо пък да ви вярвам?
— Хей, човече, не ти ли минава през ум, че бих предпочел да остана вкъщи при жена си и трите си деца?
Репликата на Латъм беше прекъсната от продължително бръмчене. Мъжът инстинктивно се обърна, а вратата се отвори и откри фоайе с дълъг коридор. В края на коридора се виждаше малка врата, обкована с месинг. Това беше миниатюрен асансьор.
— Хюго! — с треперещ глас извика белокосият човек вътре в него. — Какво има, Хюго? Чух, че някой звъни и се кара на английски.
— Трябваше да затворите вратата, господарю. Нямаше да се събудите.
— Хайде, хайде, много се грижиш за моята безопасност. И без това бях буден. Помогни ми да се измъкна от това проклето нещо.
— Ана каза, че почти не сте вечерял, а после сте прекарал два часа в параклиса.
— Имах причини за това, сине мой — каза Антоан Лаволет.
Помогнаха му да стане от стола в асансьора и той внимателно стъпи на пода. Беше тъничък като тръстиково стебло, висок над шест фута, носеше халат на червени карета. Лицето му имаше острите черти на готически светец — орлов нос, тежки вежди и широко отворени очи.
— Вярвам, че Бог чува молитвите ми.
— Сигурен съм в това, господарю.
Старецът се спря пред Латъм, който беше влязъл в коридора.
— Да видим кой е дошъл… Вие ли сте неканеният гост?
— Аз съм, господине. Казвам се Латъм, работя в американското посолство и съм служител в Консулски Операции на САЩ. Личната ми карта още е у вашия шофьор.