— Не се притеснявайте — каза жената. — В днешно време навсякъде има престъпници и убийци, дори в собствените ни домове!
Вратата избръмча и Дру и Витковски влязоха. Асансьорът беше отляво. Светлините показваха, че се намира на четвъртия етаж. Латъм натисна копчето. Асансьорът започна да трака и да подрънква. Вратата се отвори, но светлинката сочеше петия етаж — някой искаше да извика асансьора.
— Ние сме първи — каза Стенли. — Натисни копчето за втория етаж.
— Неонацистите са! — прошепна Дру. — Няма кой друг да бъде!
— Така е, по това време… — съгласи се полковникът. — Ще слезем от асансьора, после ще се върнем по стълбите и ще видим колко сме бързи.
Върнаха се на партера, промъкнаха се до края на облицованото с плочки фоайе и видяха как вратата на асансьора се отваря. Карин де Врийс се появи със залепена уста, до нея вървяха трима мъже в обикновени цивилни дрехи.
Витковски изскочи от сянката. Латъм го последва. Последният от неонацистите се завъртя и протегна ръка към кобура си. Полковникът стреля, човекът се завъртя и падна на пода.
— Беше по-лесно, отколкото ми мислех — каза Витковски.
— Nein!151 — извика водачът на тримата, грабна Карин и се скри зад нея, след което извади пистолета си. — Не мърдайте, или тази жена ще умре! — и опря пистолета в дясното слепоочие на Де Врийс.
— Пистолетът ми се пада от дясната страна, а трябва да бъде отляво — студено изрече Карин, след като отлепи лейкопласта от устата си.
— Млък! — неонацистът я повлече към вратата. — Хвърлете оръжието! — изкрещя той.
— Хвърли го, Стенли — каза Дру.
— Разбира се — отвърна полковникът.
Изведнъж от стълбището се чу ядосан глас.
— Какво означава това? — говореше на френски възрастна жена, която слизаше по нощница. — Плащам си наема, за да мога да се наспя, и трябва да търпя това?
Карин се възползва от внезапната намеса и се отскубна от ръцете на неонациста, а Витковски извади втори пистолет изпод шлифера си. Де Врийс се наведе, той стреля два пъти и улучи неонациста в челото и в гърлото.
— Mon Dieu!152 — изкрещя жената и хукна нагоре по стълбите.
Латъм изтича при Карин и я прегърна.
— Добре съм, скъпи мой, добре съм! — каза тя, забелязала сълзите, които се стичаха по лицето му. — Всичко свърши, Дру.
— Няма що? — извика полковникът, който държеше двамата нацисти под прицел. Раненият се надигаше от пода. — Вземи! — Стенли подаде един от пистолетите на Де Врийс. — Не изпускай тази измет, а аз ще се погрижа за другия. А ти, момче, използвай телефона и се обади на Дърбейн в посолството да изпрати кола!
— Не мога, Стан.
— Какво има, по дяволите?
— Той може да е от тях.
Във Вашингтон беше полунощ. Сорънсън преглеждаше материалите, изпратени от Нокс Талбът. Часове наред четеше всичките петдесет и едно досиета и търсеше нещо, което да отдели един заподозрян измежду всички други. Телефонът иззвъня и разсея вниманието му. Беше Клод Моро от Париж. Той му описа възмутителното поведение на Латъм.
— Може да е надушил нещо, Клод — опита се да го успокои Уесли.
— Ако е така, трябваше да ни каже, а не да действа сам. Няма да търпя това!
— Дай му малко време…
— Ще го изхвърля от Париж, от Франция!
— Ще видя какво мога да направя.
По-късно, след неприятен разговор с Витковски, който бе също толкова ядосан, Моро се обади отново в пет сутринта. Дру беше заловил протестантския свещеник.
— Трябва да призная, че донякъде смекчи вината си — каза французинът.
— Значи ще го оставиш в Париж?
— Но ще го държа под око, Уесли.
След като се върна към материалите, изпратени от ЦРУ, шефът на Консулски Операции започна да отделя хората, които бяха сигурни — досиетата горе-долу съвпадаха с отделените от Нокс. От останалите двайсет и четирима той продължи да отделя тези, които бяха вън от подозрението въз основа на мотив или възможности. Накрая останаха трима заподозрени. Всеки от тях имаше обикновено лице и остри черти. Нямаха влиятелно положение в обществото. Всеки от тях имаше достъп до секретните отдели — бяха или куриери, или следователи. Освен това, всички живееха прекалено богато за средствата си.
Питър Мейсън Пейн — женен, с две деца. Живее в къща за 400 000 долара във Виена, Вирджиния, скоро си е направил басейн за около 60 000. Автомобили: „Кадилак Броъм“ и „Рейндж Роувър“.
Брус Уидърс — разведен, с една дъщеря, ограничени права за свиждане. Бившата му съпруга живее на Източния бряг на Мериленд в къща за 600 000 — твърди се, че е купена от родителите й. Обектът живее в скъп квартал във Феърфакс. Автомобил: „Ягуар SJ 6“.