— Значи ти наистина познаваш Моро.
— Не лично, но двама от „Дьозием“ ме интервюираха, преди да постъпя в посолството. Името Де Врийс ще ми осигури възможността да говоря с него лично, повярвай ми.
— Вярвам ти. Но коя истина ще му кажеш — че той самият е под наблюдение.
— Не, друга истина. Като оставим настрана покушенията за убийство, извършени срещу теб, и естествената ти загриженост за…
— Кажи точната дума — намеси се Латъм. — Думата е „страх“. И трите пъти за малко да ме убият, нервите ми са опънати. С една дума — страх ме е.
— Много добре, това е честно. Ще го приеме… И освен че те е страх за собствения ти живот, ти трябва да се срещнеш с брат си, който ще долети от Лондон — не се знае точно в кой ден и час — а не можеш да рискуваш и неговия живот, като го излагаш на явна опасност. Ще минеш в нелегалност за няколко дни и ще се свържеш с него веднага след това. Естествено, аз нямам представа къде си.
— Тук има един голям недостатък. Защо ти си моят канал за свръзка?
— Това е още една истина, която превъзхожда лъжата и може да бъде потвърдена от полковник Витковски — ветеран в разузнаването, когото всички уважават. Той ще потвърди, че съпругът ми е работил с брат ти. Моро ще предположи, че знаеш това, и лесно ще разбере защо си ме помолил да ти бъда посредник.
— Още две слаби места — тихо отбеляза Дру и нервно се огледа в претъпканата вече закусвалня. — Първо, не знаех за това — трябваше Витковски да ми го каже; и второ, защо не съм използвал него?
— Стари кримки като Стенли Витковски — умни, дори блестящи ветерани от „онези тежки времена“, както ти се изрази, познават обществената йерархия по-добре от всички нас. За да доведе нещата наистина докрай, той трябва да действа съобразно своето положение. А той сега е в положение да потвърждава нещата, не да ги върши. Разбираш ли?
— Това е едно от нещата, на които винаги съм се противопоставял, но да, разбирам. Изпращаме най-добрите си мозъци в някое оградено пасище или защото скоро ще се пенсионират, или защото не са успели достатъчно да се прочуят, за да се пенсионират на друго ниво. Толкова е глупаво, по дяволите, особено в нашия бизнес, защото „тихите води“ неизменно подсигуряват успеха на „прочутите“. Колко от легендарните тайни агенти са се превърнали в легенди, защото „тихите води“ са им помагали… Извинявай, пак се разприказвах. Това отвлича ума ми от мисълта, че някой в тази бирария насред Париж може да стане и да ме застреля.
— Няма голяма вероятност — каза Де Врийс. — Близо сме до посолството, а нямаш представа колко чувствителни са французите на тема липса на контрол над местния тероризъм.
— И британците са такива, но убиват хора пред „Хародс“66.
— Не много често. И англичаните са изолирали техния враг номер едно, ИРА, дано вечно да горят в ада. Французите пък са мишена за много други. Цели квартали са населени с емигранти, които воюват помежду си. В скандинавските страни протестите също стават все по-агресивни, да не говорим за холандците — най-миролюбивия народ, където десните и левите са в непрекъснат сблъсък.
— Да прибавим и Италия с мафията, покварила Рим, която разделя хората; в Парламента се бият, избухват бомби. Вземи и Испания, където каталонците и баските воюват с нещо по-силно от оръжие — те воюват с презрение, трупано поколения наред. И Средния Изток, където палестинци убиват евреи и евреи убиват палестинци, и всеки обвинява другия, а в Босна и Херцеговина хора, живели толкова време заедно, сега се колят масово и явно никой не иска да направи нещо. Така е навсякъде. Неразбирателство, подозрение, насилие. Сякаш се осъществява някакъв ужасен, грандиозен план.
— За какво говориш? — втренчи се в него Де Врийс.
— Всички те са материал за новите нацистки месомелачки, не виждаш ли?
— Досега не бях разглеждала нещата в такъв смисъл. Последствията са доста драматични, нали?
— Помисли върху това. Ако списъкът на Хари е верен дори наполовина, светът ще се промени.
— Дру, това не е „новият ред“, за който говорите вие, американците. Вашият ред е само едно безобидно разписание.
— Представи си… само си представи, че всичко това е ключ към нещо друго, че „новият ред“ се завръща след петдесет години отсъствие. Че Новият Ред на Райха се завръща, за да просъществува още хиляда години.
— Това е абсурдно!
— Да, така е — съгласи се Латъм, облегна се на стената на сепарето и тежко въздъхна. — Описах ти го в най-ярки краски, защото ти си права — това не може да се случи. Но една голяма част от него може да се осъществи точно тук, в Европа, на Балканите и в Средния Изток. И каква ще бъде следващата стъпка? След многобройни войни между отделните народи и различните религии ще се родят нови нации, които ще скъсат със старите.
66
голям скъп универсален магазин в центъра на Лондон, посещаван от богати туристи — бел. ред.