— Заповядай, Уесли — каза Болинджър.
Сорънсън се запъти към стола отдясно на Талбът и седна.
— Няма да отричам — продължи държавният секретар, — че списъкът на Латъм е потресаващ, но трябва да се съобразим с източника. Отговори ми, Нокс, има ли в ЦРУ по-опитен таен агент от Хари Латъм?
— Доколкото ми е известно — не — отвърна директорът на ЦРУ, — но това не означава, че не биха могли да му предоставят фалшива информация.
— Това означава, че ръководството на неонацистите го е разкрило.
— Не ми е известно подобно нещо — каза Талбът.
— Точно така е станало — просто изрече Сорънсън.
— Какво?
— Какво?
— Говорих с брата на Хари — обясни Сорънсън. — Той работи за мен и го е научил от една жена в Париж — вдовица на подчинен на Латъм в Източен Берлин. Неонацистите са знаели за Жилото — име на операцията, задачи, дори предполагаемо времетраене на мисията му.
— Това е невъзможно! — изкрещя Нокс Талбът.
Внушителното му тяло се наведе напред, голямата му глава се обърна към Сорънсън, черните му очи блестяха.
— Тази информация е заровена толкова дълбоко, че никой не може да я изрови.
— Защо не провериш във вашите компютри АА-Нула?
— Те са недосегаеми!
— Не е точно така, Нокс. В тайния ни кокошарник има лисица.
— Не ти вярвам.
— Посочих ти стиха и главата. Какво още искаш?
— Кой, по дяволите, може да бъде?
— Колко хора работят с АА-Нула?
— Петима, на три смени. Всеки от тях е проучен чак до деня, в който се е родил. Всичките са абсолютно „чисти“ и „бели“. За Бога, те са най-добрите ни хора във висшите технологии!
— Някой от тях е шпионин, Нокс. Някой се е промъкнал през непроницаемите ви стени.
— Ще започна пълно разследване на всички.
— Трябва да направите още нещо, господин директор — намеси се Адам Болинджър. — Разследвайте подробно всеки от списъка на Хари Латъм. Боже мой, в ръцете си може би държите цялата световна конспирация!
— Моля ви, господин Секретар, изобщо не сме стигнали дотам. Все още не. Но трябва да те попитам, Нокс, кой е изтрил името на Клод Моро от списъка, който ми изпратихте?
Очевидно изненадан, Талбът трепна, но после бързо се овладя.
— Съжалявам, Уес — тихо каза той. — От сигурен източник — висш офицер, работил и с двама ви в Истанбул — научихме, че сте били близки, че Моро ти е спасил живота на Дарданелите, докато е служил в Мармара. Нашият човек не беше сигурен, че ще бъдеш достатъчно обективен — толкова е просто! Как го откри?
— Някой е изпратил списък на посланика Кортлънд…
— Наложи се — прекъсна го Талбът. — Германците бяха получили информация. И Моро е бил в списъка?
— Вие в ЦРУ нещо недовиждате.
— Грешка. Човешко е да се греши, какво друго да ти кажа? Прекалено много станаха машините, мътните да ги вземат, които твърде бързо бълват данни. Но липсата на това име в твоя списък е разбираема. Човекът ти е спасил живота, нищо чудно да скочиш да го защитаваш. Дори може неволно, само от съчувствие, да му изтърсиш, че го наблюдават под микроскоп.
— Не и ако съм професионалист, Нокс — натъртено каза шефът на Консулски Операции, — а аз вярвам, че съм стигнал до това положение.
— Господи, разбира се! — кимна Нокс в знак на съгласие. — Ти като че ли се каниш да ми седнеш на мястото.
— Никога не съм искал нищо подобно.
— Извинявай още веднъж. Но тъй като сме още на тази тема, наистина, какво мислиш за това, че Моро е вътре?
— Мисля, че е абсурд.
— Същото важи за още двайсет, двайсет и пет души само в нашата страна, а като прибавиш и техните съдружници и подчинени — да речем около двеста души само от висшите кръгове. Във Великобритания и Франция има още около седемдесет, умножи и тях по десет. Сред тях има мъже и жени, които считаме за истински патриоти, независимо от техните политически пристрастия, които могат и да не ни допадат — хора, които дълбоко уважаваме. А дали Хари Латъм — един от най-добрите и най-умните ни тайни агенти — не е превъртял; дали не се е смахнал?
— Трудно е да си представим, че…
— Тъкмо затова всеки отделен човек от неговия списък трябва да бъде проучен още от мига, в който е проходил и проговорил — изрече държавният секретар, като натъртваше думите. Устните му се бяха свили в тънка ивица. — Търсете информация под дърво и камък, донесете ми такива досиета, в сравнение с които проверките на Федералното бюро да изглеждат като търсене на кредит от някой изпаднал търговец.
— Адам! — запротестира Нокс Талбът. — Това е работа на Бюрото72, а не наша. Пише го много ясно в четирийсет и седми параграф.