— Разбира се, приятелю.
— Страхотно!… Къде трябва да се обадя?
— Можете да получите тази информация в пощата. Следващият събеседник на Аргонавта Аргоси, моля!
— Добър вечер, майн хер, обаждам се от Мюнхен, Германия, където в момента е вечер. Слушаме предаването ви „Религията на света“ и благодарим на Бога, че стига до нас. Освен това ви благодарим за всичко, което направихте за нас!
— Кой, по дяволите, се обажда? — попита Аргоси, като покри микрофона с ръка и надникна над стъклото.
— Обединена Германия е страхотен пазар за нас, Арни — чу се гласът на продуцента в слушалките. — Стигаме до Европа на къси вълни. Дръж се прилично и изслушай човека, нали си плаща! Добре си плаща!
— Та как е в Мюнхен, приятелче?
— Много по-добре, откакто чуваме гласа ви, хер Аргоси.
— Радвам се да го науча. Преди около година посетих вашия красив град и хапнах най-хубавите наденички с кисело зеле, които някога съм вкусвал. Гарнираха ги с картофено пюре и горчица. Страхотно!
— Вие сте страхотен, майн хер! Очевидно сте от нашите, от Нова Германия.
— Боя се, че не разбирам какво имате предвид…
— Natürlich79, че знаете! Ще построим новия Райх, Четвъртия Райх, а вие ще бъдете нашият министър на пропагандата. Ще бъдете по-добър и от Гьобелс! Вие сте много по-красноречив!
— Кой си ти, шибан мръсник! — изрева Арнълд Аргоси.
— Изключи микрофоните и спри излъчването! — извика продуцентът. — Боже Господи, колко станции предаваха това пряко?
— Двеста и дванайсет — с абсолютно безразличие отговори техникът.
— По дяволите! — промълви продуцентът и се свлече в креслото си.
ВАШИНГТОН ПОСТ
ТАЙНО РАЗСЛЕДВАНЕ ХВЪРЛЯ ХЪЛМА80 В ТРЕВОГА
Вашингтон, петък. „Поуст“ научи, че агенти от ФБР обикалят страната и събират информация за видни личности от Сената и Камарата на представителите, както и за членове на администрацията. Характерът на тези разследвания е неясен. Слуховете обаче бяха потвърдени от разгневения сенатор Лорънс Руут от Колорадо, чиито служители признаха, че е поискал незабавна среща с Главния прокурор. Руут отказа да коментира разговора си с него, като спомена само, че е станало недоразумение.
Слуховете за други „недоразумения“ по цялата територия на страната се потвърдиха снощи, когато популярният и уважаван водещ вечерните новини на Ем Би Си Франклин Уогнър отдели две минути за — както той се изрази — „лично изявление“. Зад обичайния му добре модулиран тон прозираше явно огорчение. Той отправи нападки срещу хората, наречени от него „хиени на реда, които се вкопчват в отдавна променили се политически позиции, изцяло законни, дори в подробности около нечие име и произхода му, за да опетнят набелязания от тях обект“. Водещият напомни за масовата истерия в годините на Маккарти, когато животът на достойни граждани е бил съсипан от инсинуации и необосновани обвинения с повърхностни аргументи, и завърши обръщението си с думите, че самият той е „благодарен гост на тази чудесна страна“ — Уогнър е канадец — но би се качил на първия самолет за Торонто, ако бъде опозорен заедно със семейството си.
Обсипан след това с въпроси, той отказа да коментира, като отбеляза само, че подбудилите го към това знаят за какво става дума и че „това е достатъчно“. Ем Би Си съобщи, че телефонните линии са били претоварени и че броят на обажданията надхвърля няколко хиляди, над осемдесет процента от които са били в подкрепа на Уогнър.
Единственото обяснение, което нашият репортер успя да получи е, че разследванията имат някаква връзка с последните събития в Германия, където една от фракциите на дясното крило придоби значително влияние в правителството на Бон.
В недостроения медицински комплекс сред гъстите гори на Ваклабрук Герхард Крьогер безцелно и стремително ходеше напред-назад из стаята, а жена му Грета седеше в креслото си.
— Знаем само, че е още жив — развълнувано каза хирургът. — Първата му криза е отминала и това говори добре за моята операция, но не е добре за каузата.
— Защо, Герхард? — попита сестрата.
— Защото не можем да го открием!
— И какво от това? Нали скоро ще умре?
— Да, разбира се, но ако получи мозъчен кръвоизлив и издъхне в ръцете на нашите врагове, техните лекари ще извършат аутопсия. Ще открият моя имплантат, а не бива да допускаме това!
— Нищо не можеш да направиш, защо се ядосваш?
— Защото трябва да го открием. Аз трябва да го открия.
— Как?
— В последните му дни и часове ще дойде момент, когато ще му се наложи да се свърже с мен. Ще бъде толкова объркан, че ще се нуждае от инструкции. Сам ще ги поиска.
80
прави се аналогия с Капитолийския хълм в Рим, където се намира Дворецът на сенаторите — бел. пр.