Всички викнахме в едно. Всички мислехме за едно, щом узнахме за кражбата: Арсен Люпен! И наистина това беше точно неговият маниер — сложен, тайнствен и невъобразим… и логичен въпреки всичко, защото ако бе трудно да се скрие обемистата купчина бижута, колко по-лесно беше с малките, независещи едно от друго неща: перли, смарагди, сапфири!
И ето какво стана на вечеря: двете места вдясно и вляво от Розен останаха незаети. А вечерта научихме, че е бил повикан от капитана.
Арестуването му, в което никой не се съмняваше, донесе истинско облекчение. Най-после си отдъхнахме. Вечерта играхме забавни игри. Имаше танци. Мис Нели се весели най-много, от което ми стана ясно, че ако в началото ухажванията на Розен й бяха приятни, сега тя вече не си и спомняше за тях. Грациозността й ме покори напълно. Към полунощ, под ясната лунна светлина, аз й засвидетелствувах своята преданост с вълнение, което не изглеждаше да й е неприятно.
Но на другия ден, за всеобща почуда, стана известно, че поради недостатъчно улики Розен е освободен.
Син на влиятелен търговец от Бордо, той бе показал напълно редовни документи. Освен това по ръцете му нямаше и най-малка следа от нараняване.
— Документи! Актове за раждане! — викаха враговете на Розен. — Ами че Арсен Люпен ще ви ги представи каквито поискате! Колкото до раната, значи не е бил раняван… или е заличил белега!
Отговориха им, че в часа на кражбата — това бе доказано — Розен се е разхождал по мостика. На което те отвръщаха:
— Нима е необходимо човек като Арсен Люпен да присъствува на кражбата, която извършва?
И после, независимо от всички други доводи, имаше един, пункт, по който и най-големите скептици не можеха да спорят Кой освен Розен пътуваше сам, бе рус и носеше име, започващо с Р? Кого сочеше телеграмата, ако не Розен?
И когато няколко минути преди обяд Розен се отправи смело към нашата група, мис Нели и лейди Джърлънд станаха и се отдалечиха.
Това беше чисто и просто страх.
Час по-късно едно ръкописно циркулярно писмо мина от ръка на ръка между служащите на борда, моряците и пътниците от всички класи: господин Луи Розен обещаваше сумата от десет хиляди франка1 на този, който разкрие Арсен Люпен или открие кой е откраднал скъпоценните камъни.
— И ако никой не ми помогне срещу този бандит — заяви Розен на капитана, — аз сам ще се справя с него.
Розен срещу Арсен Люпен или по-скоро според разпространилия се израз — самият Арсен Люпен срещу Арсен Люпен; битката не бе безинтересна!
Тя продължи два дни.
Виждаха Розен да се носи насам-натам, да се вре сред екипажа, да разпитва, да тършува. Видяха сянката му да броди през нощта.
От своя страна, капитанът също разви голяма дейност. Прованс бе претърсен от горе до долу по всичките му ъгълчета. Направиха обиск във всички кабини без изключение, под основателния предлог, че предметите са скрити навсякъде другаде, но не и в кабината на виновния.
— В края на краищата ще открият нещо, нали? — обърна се към мен мис Нели. — И магьосник да е, не може да направи диамантите и перлите невидими.
— Ами да — отвърнах й аз, — в противен случай ще трябва да проверяват хастара на шапките и саката ни и всичко, което носим по нас.
И посочвайки моя „Кодак“ 9 х 12, с който не преставах да я снимам в най-различни пози, продължих:
— Не мислите ли, че в един апарат като този например има място за всичките скъпоценни камъни на лейди Джърлънд? Преструваш се, че снимаш и номерът става.
— И въпреки това съм чувала да се твърди, че няма крадец, който да не оставя зад себе си някаква следа.
— Има: Арсен Люпен.
— Защо?
— Защо? Защото той не мисли само за кражбата, която извършва, но и за всички обстоятелства, които биха могли да го издадат.
— В началото бяхте по-голям оптимист.
— Но след това видях делата му.
— И тогава какво според вас?
— Според мен губим си времето.
И наистина разследванията не даваха никакъв резултат или поне тези, които дадоха, не отговаряха на всеобщото усилие: откраднат бе часовникът на капитана.
Вбесен, той удвои усърдието си и започна да следи още по-отблизо Розен, с когото бе имал доста срещи. На следния ден — каква ирония! — откриха часовника между колосаните яки на първия заместник капитан.
Всичко това приличаше на някакво чудо и разкриваше хумористичния маниер на Арсен Люпен, крадец — да, но и артист. Той работеше по вкус и по призвание, разбира се, но и за забавление. Напомняше човек, който се развлича от пиесата, която сам представя, и който зад кулисите се залива от смях на духовитостите и ситуациите, които сам е измислил.
1
Нужно ли е да напомняме, че по времето на Морис Льоблан франкът нямаше същата стойност, като в наше време? — (Б. на фр. изд.)