Бащата отново въздъхва, макар думите на възрастния човек да го поуспокояват.
— Често съм строг с него, но това е, защото животът в големите градове е жесток. Той трябва да е много силен, за да може да се защитава — признава бащата с избликнала искреност.
Арчибалд е доволен, че най-накрая може да засегне темата.
— Природата също го учи как да се защитава, но и как да споделя. Вятърът чупи клоните, но в същото време носи кислород. Дъждът понякога унищожава цветята, но потоците разнасят семената им навсякъде — обяснява Арчибалд като добър учител. — Артур се учи да се защитава, но също и да обича. И двете са нужни за постигане на равновесие, за да излезе от него малък голям човек. Нали и името му е такова? Бигантол![7] — добавя дядото с хумор и успява да изкопчи една усмивка от Арман.
— Да, името му е Бигантол — гордо казва баща му, — означава и малък, и голям.
В хола погледите се срещат. Всички се усмихват и изглеждат доволни. Дори Алфред маха с опашка, което си е равносилно на усмивка.
— Вярвам в Артур — споделя Арман. — Знам, че е схватлив и че може да се измъкне от всяко лошо положение, но…
Бащата не довършва изречението си, сякаш го е страх да продължи.
— Но… какво? — пита загрижено Арчибалд.
— Той е още… толкова малък! — допълва бащата.
Възрастният мъж не може да отрече, понеже знае, че именно в този момент внукът му е висок точно два милиметра и тридесет и пет, или иначе казано, точно хиляда пъти по-малко от бого-матасалаите, които са се наблъскали в хола.
— Действително той още е много малък, но… аз съм сигурен, че ще се завърне от това приключение пораснал! — заключава Арчибалд.
Глава 17
След като Артур е събудил всички, селището и жителите му решават по изключение да започнат деня малко по-рано. В момента е четири часът сутринта, или иначе казано, точно един час и четирийсет и седем минути преди официалното събуждане на селището.
Ставането сутрин е строго определено съобразно слънчевия изгрев. Часовете са изнесени в сезонен списък на вратата на двореца. Всеки трябва да го види, преди да си легне, и всички се събуждат едновременно, тоест точно двадесет минути преди първия слънчев лъч.
Времето е ценно, а дейностите — грижливо организирани. Започва се с кратък сутрешен тоалет, който отнема към две минути. Натъркване с ванилия или с конски косъм, после обилно нанасяне на предпочитания парфюм с помощта на перце от пиленце. Обличането отнема повече време — между една и десет минути съобразно индивида.
Миро например е сред най-бавните, тъй като, за да облече костюма си, който протоколът го задължава да носи, са му нужни дванадесет минути. Действително, като главен мъдрец на двореца той трябва всеки ден да носи дрехи, вдъхващи уважение. Миро си наваксва изгубеното време, като пропуска закуската. Не е много здравословно, но няма избор. Затова, докато другите се тъпчат в продължение на десет минути, той се задоволява с няколко набързо погълнати яйца от водно конче. Останалите пет минути са достатъчни за всеки да отиде до работата си и да каже прилично, както повелява Голямата книга, «Добър ден» на останалите. Това е най-интересният за наблюдаване момент. Стотици минимои излизат от домовете си като истинско гъмжило и се питат едни други как е минала нощта и дали децата се чувстват добре, след което си пожелават приятен ден и богинята на гората да ги пази. Човечетата от целия този малък народ весело се срещат, разменят си широки усмивки и дълбоки поклони и бъбрят като разкудкудякани квачки.
Няма много общо с обкръжението в нашите големи градове. При нас, ако кажете «Добро утро» в метрото преди седем часа сутринта, има голяма вероятност пътниците да дръпнат аварийната ръчка.
Минимоите обаче живеят щастливо и изглежда, са взели от нашето общество само най-доброто. Сякаш почвата, под която живеят, е прецедила цялата мръсотия на нашия свят и всички грешки в хода на историята.
Точно в часа на изгрева всички минимои вече са на работа. Нека отбележим, че голяма част от тяхната дейност е свързана с природата и първият слънчев лъч е много важен. Сутрешната роса, например, бързо изчезва, след като слънцето затопли въздуха и растенията. Затова малките капчици с различен според растението аромат трябва да се съберат колкото се може по-бързо. Младите филизи също изникват с първия слънчев лъч, а някои от тях трябва да се отрежат, преди да станат твърде големи. Има безброй плодове за бране през тези няколко минути и минимоите трябва да се възползват от късото време, през което нощните животни отиват да спят, а дневните едва-що се събуждат. Жителите имат половин час да занесат в селището най-хубавите плодове, най-вкусните зеленчуци и най-уханната вода.