— Пускали са ме да влизам свободно във всички дворци на Япония, затова ще ви бъда дълбоко признателен, ако ми разрешите да вляза и в този.
След тези думи той извадил много топове коприна и ги разгънал пред стражите, а алчността така ги заслепила, че те охотно пуснали търговеца в двореца.
Той минал през огромната външна порта, после по един мост и се намерил пред покоите на високопоставените придворни дами.
Саемон извикал много високо:
— Почтени дами, нося със себе си всичко, което бихте пожелали: какви ли не костюми за придворни особи, гребени, игли и фиби за коса; сребърни фуркети, перуки от Нагасаки и всевъзможни китайски огледала.
Изкушени от желанието да видят всички тези неща, дамите позволили на търговеца да влезе в покоите им, които той скоро превърнал в магазин за дамски принадлежности.
Ала докато се пазарял и разпродавал успешно стоката си, Саемон не пропуснал предоставилия му се щастлив случай и като измъкнал от сандъка си повереното му любовно писмо, той се обърнал към дамите:
— Ако си спомням добре, намерих това писмо в един град в провинция Хитачи. Ще ми доставите огромно удоволствие, ако го приемете, за да го използвате като образец, в случай че е написано красиво и изискано, или пък да се посмеете, ако е непохватно и грозно.
Тогава най-високопоставената измежду придворните дами взела писмото и се опитала да разчете началото.
Цуки ни хоши аме ни араре да — кори кана, което означавало: „Луната и звездите! /Дъжд, след него и градушка —/ парченца лед!“ Ала дамата не проумяла загадката на тайнствените слова.
Останалите също не успели да отгатнат смисъла на думите и започнали да се смеят.
Те се смели толкова пронизително, че принцеса Теруте ги чула и излязла при тях, облечена в роба и с воал върху черната си като нощ коса.
Отдръпнали бамбуковия параван пред нея и тя попитала:
— Каква е причината за този смях? Ако има нещо забавно, то нека и аз да споделя веселието ви.
А придворните дами отвърнали:
— Смеехме се, защото не успяхме да разчетем едно писмо, което този търговец от столицата твърди, че е намерил на улицата. А ето и писмото — дори началото е загадка за нас.
Така писмото, положено върху разтворено алено ветрило, било поднесено по подобаващ начин на принцесата. Тя го поела и възхитена от красотата на почерка, възкликнала:
— Никога досега не съм виждала толкова изящно нещо! Сякаш е писано от самия Кобо Дайши6 или от Монджу Босацу7. А може би това писмо е излязло изпод четката на някой от принцовете Ичиджо, Ниджо или Санджо8, известни като ненадминати калиграфи? Но от друга страна, с риск да сгреша, бих казала, че това изящество е дело на ръката на Огури Ханган Кане-уджи, тъй прочут сега в провинция Хитачи… Ще ви прочета писмото.
Теруте-химе го разгърнала и първата фраза, която прочела, била: Фуджи но яма („От планината Фуджи“), което тя изтълкувала като загатване, че писмото е от човек с висок ранг. Ето какво пишело по-нататък:
… Кийомидзу косат — До хълмовете Кийомидзу
араре ни одзаса — градушката се сипе по тревата
итая ни араре — и върху покривите трополи.
Тамото ни кори — Ръкавите сковани са от лед.
нонака ни шимидзу — Но ето — бистър ручей сред полето,
коике ни макото — а във водата — стръкове ориз!
Иноба ни цую — Върху листенцата искри роса
шакунага оби — като рисунките върху момински пояс.
Шика ни момиджи — Елен тъжи сред алени листа,
футамата-гава — но над реката „раздвоена“
хосо танигава-ни марукибаши — ще хвърля ствол за мост.
Цурунаши юми ни хануке дори — Лък без стрели и без тетива, без крила птица…
После тя разтълкувала йероглифите по следния начин:
Маиреба ау — Ще те намеря и ще бъдем заедно
Араре най — и никога не ще се разделим,
Короби ау — сърцата и телата си щом слеем.
А значението на останалото било следното:
Това писмо трябва да бъде отворено в ръкава на робата, така че никой да не се досети за него. Запазете тайната, дълбоко скрита в пазвата Ви.
Мечтая да ми се отдадете така, както тръстиката се огъва под напора на вятъра. Желая от все сърце да Ви служа винаги и във всичко.
Рано или късно съдбата ще ни събере, както и да ни разделя в началото. Копнея за Вас, както еленът копнее наесен за своята сърна.
6
Кобо Данши (774–835) — посмъртното име на будисткия монах Кукай, който въвежда японската сричкова азбука
7
Монджу Босацу — будисатва, символ на мъдростта и осъществяването на всички буди. Той е лявата ръка на Шакямуни — историческия Буда, и често го изобразяват възседнал лъв. — Б.р.
8
Три от петте аристократични семейства, потомци на знатен древен род. От тях са избирали императриците, върховния дворцов съветник —