— Значи се разбираме: ще тръгнем след два часа и ще пристигнем утре рано в Пасо дел Норте.
— Оставям се изцяло на вас.
— Бъдете спокоен, господин полковник, в мое лице ще имате добър водач.
— Убеден съм.
— Бързате ли?
— Никак, работите ми вървят добре, но трябва да почакам един-два месеца било в Пасо дел Норте, било в Ермосильо.
— Тогава всичко е наред. Аз пък трябва да бия път чак до Мореля, за да посетя един мой роднина, пътуването ми ще трае най-много петнайсет дни, а после ще бъда изцяло на ваше разположение.
В този момент един слуга се приближи до дон Хосе и тихо му каза нещо.
— Интересно — рече младият човек, смеейки се, — знаете ли какво ми бе съобщено?
— Какво? — попита офицерът.
— Имаме вести от Койота.
— Ох! Избягал ли е?
— Веднага отгатнахте.
— В края на краищата толкова по-добре за него.
— Хм! — промърмори дон Хосе. — Може би. Ще позволите ли вестоносците да се явят пред вас?
— Че защо не?
— Защото са апачи, най-ужасните крадци и пияници в пустинята.
— Чувал съм да се говори много за тези индианци, но никога не съм ги виждал. Трябва да ви призная, че ще бъда много любопитен да се запозная с тях.
— Добре. Знаете ли испански?
— Отлично.
— Тогава ще ги помоля да се изразяват на този език, който говорят свободно, макар и упорито да се преструват, че не го знаят. Но те ще правят каквото пожелая.
Дон Хосе се обърна към слугата.
— Кучильо, колко са вождовете? — запита той.
— Един сахем и двама улмени14, общо трима — отговори Кучильо.
— Отлично, донеси първо три бутилки ракия, после ще доведеш вождовете. А колко са воините?
— Двайсетина.
— Имаме ли обикновена ракия?
— He, mi amo15, но имаме две буренца пулке16.
— Пулкето ще бъде достатъчно, търкулни насам едно буренце.
— Добре, mi amo.
— Хайде, побързай.
Кучильо тръгна тичешком.
— Апачите — поде дон Хосе — са много любознателни, много храбри и много хитри, но са пияници, крадци и грабители, които не се боят ни от Бог, ни от закон.
— Не се ли страхувате от тях?
— Аз ли! — прекъсна го младият човек, изправяйки се. — Тези демони обичат семейството ми, няма причина да се страхувам от тях, те са ми предани: само да махна с ръка, да смигна, и ми се подчиняват.
Кучильо изпълни мигновено нарежданията, които бе получил от господаря си. По даден от дон Хосе знак той доведе вождовете на апачите при пътниците. Тримата мъже, които се явиха пред тях, бяха истински синове на пустинята — горди, надменни, ловки, хитри, коварни, с изпитателен, винаги шарещ поглед. Тези вождове сигурно бяха на поход, защото носеха бойни краски и въоръжение.
Те бяха полуголи, което позволяваше да се види атлетичната им снага, но ръцете им бяха мършави, без мускули, загръщаха се изящно с големи наметала, връзваха косите си с червена вълнена панделка, която ги опасваше под ушите.
Сахемът, висок човек, имаше високомерно и внушително изражение; в средата на бойното му снопче коса беше забодено орлово перо, ракитовият му щит, покрит с полуощавена бизонска кожа, беше прикрепен от лявата страна на пояса му до торбичката с куршуми, в дясната си ръка държеше ветрило, направено от крило на орел-рибар, единствен той носеше такова украшение, само най-знатните вождове имат право да си служат с него, за петите на мокасините му бяха вързани вълчи опашки — много почетно украшение — само големите храбреци имат право да носят такива опашки на петите си. Сахемът се отличаваше с изрядна чистота и спретнатост, стигащи дори до крайност; пушката му, нов модел, който се зареждаше от задната част на дулото, както и другите му оръжия — мачете и нож за скалпиране — се поддържаха извънредно грижливо. Този вожд беше пълна противоположност на другите двама вождове, чиято груба и свирепа външност не говореше твърде ласкаво за тях.
След обичайните приветствия вождовете отстъпиха няколко крачки назад, като по този начин, според етикета и най-вече от уважение, оставиха сахема сам.
— Щастлив съм, че виждам Голямата пантера — рече дон Хосе на вожда, — от няколко луни не съм срещал вожда па племето на Сивата мечка. Говоря на езика на „янасаките“ — испанците — понеже ми дойдоха на гости бледолики, а те не знаят езика на моя брат.
— На какъвто и език да говори Нощната птица, неговите братя, апачите на Сивата мечка, знаят, че той няма раздвоен език и че думите, изтръгнати от гърдите му, винаги идат от сърцето.
— Голямата пантера е много мъдър и много изкусен воин. Какво желае той да каже на своя брат? Може да му говори откровено: сърцето на Нощната птица няма вече нито една кожа, която да му пречи да вижда приятеля си.