— Защо прие страх? — сухо попита Томико.
— Не зная. Не мога да виждам как възниква осъзнаването на обектите или на някого другиго: неосъзната ответна реакция… Но няколко дни наред се усещаше известен дискомфорт. А после, когато лежах между двете дървета и кръвта ми течеше върху корените им… — Лицето на Осден се изпоти. — Тогава дойде страхът — продължи той треперейки, — само страх.
— Ако подобна функция съществуваше — възпротиви се Харфекс, — тя нямаше да е способна да осъзнава самодвижещ се материален организъм или да реагира на него. Тя щеше да ни възприема не повече, отколкото ние можем да осмислим Вселената.
— Ужасява ме безмълвието на тези безкрайни пространства4 — промърмори Томико. — Паскал е осъзнал безкрайността. С помощта на страха.
— На гората ние трябва да й се струваме — продължи Манон — горски пожар, ураган, заплаха. Всичко, което се движи бързо, е опасно за растенията. А което няма корени, би трябвало да е чуждо, страшно. И ако това е разум, изглежда по-вероятно той да е осъзнал Осден, отколкото собственият мозък е отворен за връзка с всички други, докато разумът му е нормален, и който е лежал, страдайки от болка и умирайки от страх в рамките на този разум, фактически вътре в него. Не е чудно, че разумът се е изплашил.
— Не е „той“! — възрази Харфекс. — Това не е живо същество, не е личност! В най-добрия случай може да бъде функция…
— Това е само страх — прекъсна го Осден.
Известно време всички мълчаха и слушаха тишината на заобикалящия ги свят.
— Нима онова, което през цялото време усещам зад себе си, е точно то? — попита потиснато Джени Чонг.
Осден кимна.
— Ти го усещаш, макар че си глуха. С Ескуана работата е най-лоша, защото той наистина притежава известни симпатични способности. Би могъл да изпрати сигнал, ако знаеше как, но е твърде слаб и затова може да бъде само медиум.
— Чуй ме, Осден — каза Томико, — ти можеш да изпратиш сигнал. Тогава го изпрати — на гората, на страха оттам; кажи му, че ние не искаме да му навредим. Ако се е получило нещо като афект, в който се превръщат нашите емоции, нима не можем да извършим обратно превръщане? Да изпратим съобщение: „Ние сме безвредни, ние сме дружелюбни.“
— Трябва да знаете, че никой не е в състояние да изпраща лъжлива емпатична информация. Вие не можете да изпратите нещо, което не съществува.
— Но ние нямаме намерение да вредим, ние сме дружелюбни.
— Наистина ли? Когато ме намерихте в гората, ти почувства ли дружелюбие?
— Не, аз бях изплашена. Но това беше страх на гората, на растенията, не мой собствен, нали?
— Каква разлика има? Всичко това ти си го чувствала. Нима не разбирате — от раздразнение гласът на Осден се повиши — защо не ви обичам и защо вие не ме обичате, вие всички? Нима не разбирате, че аз изпращам обратно целия негативен и агресивен афект, който чувствате към мен от момента, когато ме срещнахте за пръв път? Връщам ви вашата враждебност с лихвите. Правя го като самозащита. Като Порлок. Все пак това е самоотбрана; това е единствената способност, която съм усъвършенствал, за да заменя първоначалната си защита — пълното изолиране от околните. За съжаление това създава затворена верига, самоподдържаща се и самоподсилваща се. Първата ви реакция към мен беше инстинктивна антипатия към изрода. Сега вече е омраза. Не видяхте достойнствата ми. Гората-Мозък сега предава само страх и единственото съобщение, което мога да предам, е страх, защото когато съм оставен беззащитен пред нея, не съм способен да изпитвам нищо друго, освен страх.
— Какво трябва да правим сега? — попита Томико и Манон бързо отговори:
— Да сменим мястото. Да отидем на друг континент. Ако там има растения, които образуват разум, няма да ни забележат веднага, както беше и тук. Може би дори изобщо няма да искат да ни забележат.
— Това ще бъде голямо облекчение — хладно изрече Осден.
Останалите го гледаха с неочаквано любопитство. Той открехна завесата, видяха го такъв, какъвто е — безпомощен човек в капан. Може би също като Томико и те разбраха, че самият капан, неговият груб и жесток егоизъм, е тяхно собствено творение, а не негово. Те бяха построили клетката и го затвориха в нея, а той като наплашена маймуна правеше неприлични номера зад решетките. Ако му бяха предложили доверие, когато го бяха срещнали, ако им бяха стигнали силите да му предложат любов, какъв ли щеше да е сега?