— Някаква идея как е можел да измами? — пита комисарят.
— Ето това ме мъчи и мен. Нося ви две копия от предаването на DVD. Експертите ни го прегледаха съвсем подробно, но нищо не откриха. Е, все нещо ще изскочи.
Гладът в стомаха ми вече стига до гърлото и се чувствам замаян. Присвивам се, кашляйки.
Джонсън, плешивият американец, ме гледа остро.
— Помните ли, комисар сахиб4, случая с майора от армията, който спечели един милион лири в „Кой иска да стане милионер?“. Беше в Англия, преди няколко години. Компанията отказа да плати. Полицията започна разследване и успя да осъди майора. Оказа се, че в публиката имал съучастник — професор, който му подсказвал правилните отговори чрез код от покашляния. Със сигурност нещо подобно се е случило и тук.
— Значи да гледаме за кашлящ в публиката?
— Не. Няма прокашляния. Трябва да е използвал друг сигнал.
— Ами пейджър или мобилен телефон?
— Не. Сигурни сме, че не е имал нищо в себе си. А и в студиото не може да работи нито пейджър, нито мобилен телефон.
На комисаря му хрумна идея:
— Мислите ли, че може да са му имплантирали чип за памет в мозъка?
Джонсън въздъхна.
— Комисар сахиб, струва ми се, че сте гледали прекалено много научно–фантастични филми. Вижте, каквото и да е, трябва да ни помогнете да го открием. Не знаем кой е бил съучастникът. Не знаем каква система за подсказване са използвали. Но съм сто процента сигурен, че това момче е измамник. Трябва да ни помогнете да го докажем.
— Мислили сте да го откупите? — предлага с надежда комисарят. — Имам предвид, че той вероятно не знае колко нули има в един милиард. Предполагам, че ще е много щастлив, ако му подхвърлите няколко хиляди рупии.
Иде ми да светна комисаря по главата. Признавам, че преди шоуто не знаех колко точно е един милиард. Но това е минало. Сега знам. И съм решен да си получа наградата. С всичките девет нули.
Отговорът на Джонсън ме успокоява.
— Не можем да го направим — казва той. — Ще станем уязвими за съдебен процес. Разбирате ли, той е или бона фиде5 победител, или мошеник. Затова или ще получи един милиард, или ще отиде в затвора. Няма половинчати решения. Трябва да ми помогнете да се погрижим да отиде в затвора. Господин Михайлов ще получи инфаркт, ако се наложи да се бръкне с един милиард.
Комисарят поглежда Джонсън право в очите.
— Разбирам какво искате да кажете — провлачено казва той. — Но какво ще получа аз?
Като по сценарий Джонсън го хваща под ръка и го отвежда в ъгъла. Говорят с приглушен глас. Улавям само две думи: „Десет процента“. Комисарят е явно развълнуван от чутото. „Добре, добре, господин Джонсън, смятайте работата за свършена. Нека сега повикам Годбол.“
Поканват инспектора.
— Годбол, какво си му измъкнал досега? — пита комисарят.
Годбол ме гледа унищожително.
— Нищо, господин комисар. Копелето все повтаря, че просто „знаел“ отговорите. Казва, че е извадил късмет.
— Късмет, а? — сумти Джонсън.
— Да, сър. Още не съм използвал трета степен, иначе щеше да пее като птичка. Само да ми разрешите, сър, за нула време ще науча имената на всичките му съучастници.
Комисарят поглежда въпросително Джонсън и Нанда.
— Имате ли нещо против?
Нанда буйно клати глава и размята буйната си коса.
— В никакъв случай. Без насилие. Вестниците вече са надушили за ареста. Ако разберат и че е изтезаван, с нас е свършено. Имам си достатъчно проблеми, остава само да се притеснявам да не ме съдят проклетите неправителствени организации за човешките права.
Комисарят го потупва по гърба.
— Били, станал си досущ като американците. Не се притеснявай. Годбол е професионалист. Няма да остане и един белег по тялото му.
В стомаха ми като балон се надигат гняв и жлъч. Иде ми да повърна.
Комисарят се приготвя да си ходи.
— Годбол, до утре сутрин искам името на съучастника и пълни подробности за начина на действие. Използвай всички необходими средства, за да изтръгнеш информацията. Но внимавай. Не забравяй, че от това зависи повишението ти.
— Благодаря ви, сър. Благодаря ви. — Годбол надява усмивка. — И не се безпокойте, сър. Когато приключа с това момче, то ще е готово да си признае и за убийството на Махатма Ганди.
Опитвам се да си спомня кой е убил Махатма Ганди, за когото се казва, че точно преди да умре, казал: „О, Рама!“. Запомнил съм го, защото когато го чух, възкликнах: „Това е моето име!“. А отец Тимъти внимателно ми обясни, че това е името на индуисткия бог Рама, който бил прокуден в джунглата за четиринадесет години.