Не мога да чакам повече. Налага се да им кажа!
— И като си говорим за църкви… — прекъсвам ги весело аз.
Двамата се стряскат и ме поглеждат озадачено.
— Беки, ние не говорихме за църкви — обажда се по едно време Люк.
— Да де. Долу-горе.
На Люк му става весело. Добре де, можех да се справя малко по-добре. Ама няма значение.
— Та, като си говорим за църкви — продължавам аз — и за религиозни сгради въобще… Предполагам, че и двамата сте чували за човек на име Нейтън Темпъл4, нали?
Премествам поглед от Люк към Гари, неспособна да скрия превъзбуденото си състояние. И двамата ме наблюдават с интерес.
— Разбира се, че сме чували за Нейтън Темпъл — отговаря накрая съпругът ми.
Ха! Знаех си аз!
— Той е доста голям играч, нали? Доста важен! — Повдигам многозначително вежди. — Вероятно е от хората, с които много ви се иска да работите, нали? Може би дори като ваш нов клиент?
— Не бих казал! — избухва в смях Люк и после отпива от водата си.
Млъквам неуверено. Какво би трябвало да означава това „не бих казал“?
— Разбира се, че бихте работили! — настоявам все пак. — Той би бил страхотен клиент!
— Не, Беки. Въобще не е така! — заявява Люк, като оставя чашата си. — Извинявай, Гари. Докъде бяхме стигнали?
Втренчвам се в него напълно объркана.
Ама това не минава според плана. Бях очертала целия разговор в главата си. Люк трябваше да каже: „Много бих се радвал да имам Нейтън Темпъл за клиент, разбира се, обаче как да го спечеля?“ Тогава Гари трябваше да въздъхне и да добави: „Никой не може да се добере до Нейтън Темпъл!“ И точно тогава аз трябваше да се приведа над масата със съзаклятническа усмивка и…
— Та казах, че вече говорих със Сам Чърч — започва отново Гари, като вади някакви бумаги от куфарчето си. — И той ми даде това. Погледни!
— Почакайте малко! — пак ги прекъсвам аз, като се опитвам да върна разговора на онова, което ме интересува. — Люк, кажи ми, защо не би искал Нейтън Темпъл за клиент? Така де, та той е богат… прочут…
— По-скоро, безславно прочут — вметва ухилено Гари.
— Беки, нали знаеш кой точно е Нейтън Темпъл? — пита Люк.
— Разбира се, че знам! Той е бизнесмен с огромно влияние и… хотелиер.
Люк вдига озадачено вежди.
— Беки, този човек ръководи най-долнопробната верига хотели в целия свят!
Усмивката ми замръзва. В продължение на няколко секунди не мога да проговоря.
— Какво?! — успявам да изхъркам накрая.
— Вече не е така — намесва се Гари. — Нека му признаем.
— Добре де, това го правеше някога — съгласява се Люк. — Точно така е натрупал и парете си. Специални мотели. Безплатни водни легла. И какъвто бизнес там може да се върти на тъмно. — Смръщва се презрително и отново отпива от водата си.
— Предполагам, че си чул слуховете, че се кани да купи „Дейли уърлд“, нали? — отбелязва Гари.
— Да, чух — прави гримаса Люк. — Дано не стане! Нали знаеш, че има някаква присъда? Този човек е изпечен престъпник!
Завива ми се свят. Нейтън Темпъл престъпник? Ама… той ми се стори толкова приятен човек! Беше толкова любезен! И ме уреди за чантата „Ейнджъл“!
— Но очевидно се е променил — продължава Гари. — Станал е нов човек. Или поне така казва.
— Да бе, нов човек! — махва безмилостно с ръка съпругът ми. — Гари, той е просто един печен гангстер!
Едва не изпускам чашата си на пода. Значи дължа услуга на някакъв гангстер?!
— Е, „гангстер“ е малко силничко казано — отбелязва усмихнато Гари. — Това беше преди много години.
— Подобни хора никога не се променят — отсича безпрекословно Люк.
— Много си суров към хората, Люк! — кимва засмяно Гари. Но после забелязва физиономията ми и възкликва: — Беки, добре ли си?
— Да, много добре! — изписквам аз. — Прекрасно!
По тялото ми се редуват горещи и студени вълни. Това въобще не върви както си го представях!
Даже ни най-малко!
Моята първа брилянтна победа в осъществяването на контакти! Първият голям клиент, който спечелих за „Брандън Къмюникейшънс“! И той се оказва крал на съмнителните мотели с досие на престъпник!
Но как бих могла да знам аз това? Как? Той ми се стори толкова чаровен! Беше толкова добре облечен!