— Не вървят с тях и в Аден бях принуден да броя сума пари за тях. Имам патрони и за две красиви пушки, които ти предлагам за покупка. Такива пушки тук още не е имало, с две цеви са и са правени в Америка.
— Донеси ги! — заповяда султанът.
— Ще ги донеса заедно с другите стоки, веднага щом кажеш, че си доволен от подаръците ми и може да се започне търговията.
Султан Ахмед погълна жадно още веднъж даровете с поглед и отговори:
— Аз съм най-могъщият владетел от всички страни на длъж и шир. Този налог не е достатъчен за един толкова велик султан, ала Аллах е милостив и от мен също се иска да бъда милостив. Донеси каквото имаш! Първо ще купувам аз, а след мен могат да направят покупки и моите хора.
— Тръгвам, но не си справедлив, като каза, че нямам нищо достойно за теб. Имам нещо, което никой султан не притежава.
— И какво е то?
— Една робиня.
— Много ми е притрябвала — изсмя се владетелят. — Животът и имуществото на всички мои поданици ми принадлежи. Всички жени и дъщери са мои, мога да са избера която ми хареса.
— Тук си прав. Но момиче като това, което аз притежавам, в Харар няма.
— Да не би нубийка?
— Не.
— Тогава някоя абисинка?
— Също не.
— Ами каква тогава?
— Тя е бяла — произнесе силно натъртено емирът. Ахмед трепна от радостно изумление.
— Аллах! Тя е туркиня!
— Не е и туркиня. Една туркиня би струвала най-много петстотин мариятерезиенталера[3] — а цената на робинята, която искам да продам, е няколко хиляди.
Султанът подскочи от престола и възкликна:
— Значи е бяла християнка, неверница! Една европейска робиня по онези места се считаше за най-скъпоценната стока, която едва ли би могла да се заплати.
— Да! — кимна в знак на съгласие емир Арафат. — Тя е християнска робиня.
— Много ли е бяла?
— Като избеляла от слънцето слонова кост.
— Красива?
— Няма хурия в рая, с която да бъде сравнена.
— Дребна?
— Не, израсла е висока и стройна като палма, отрупана със златисти плодове.
Виждаше се как ламтежът на Ахмед става все по-голям.
— Опиши ми я! — повели той. — Какви са ръцете й?
— Малки и нежни като на дете, а ноктите блестят като венчелистчета на трендафил и като първия светлик на утринната зора.
— А устата?
— Устните й са гранати, между които като бисери сияят зъбите. Онзи, който целува робинята, рискува да забрави живота, света, самия себе си.
— Аллах, ти си я целувал! — викна ревниво султанът, сякаш въпросната робиня вече бе притежание на неговия харем.
Арафат едва успя да потисне една усмивка на задоволство. Не бе трудно да проумее, че стоката му ще бъде продадена на много висока цена.
— Заблуждаваш се — отвърна той. — Никой мъж още не е докосвал устните на тази девойка.
— Със сигурност ли го знаеш?
— Да. Кой ще поиска да я целуне, след като не може да говори с нея?
— Аллах! Да не би да е няма и глуха?
— Не. Речта й звучи по-скоро като песента на бюлбюл[4], ала говори на език, който никой не разбира.
— Що за език е той?
— Знам ли, никога не съм чувал такива думи. Слушал съм как говорят араби, сомалийци, харарци, индуси, малайци, турци, французи, англичани, персийци, но езикът на никой от тях не е като на тази девойка.
— Откъде я имаш?
— Бях в Цейлон и срещнах там един китайски търговец на момичета. Видях робинята и реших да ти я доставя, макар и да дадох висока цена за нея.
— Тогава иди я доведи и донеси и другите стоки! Арафат се отдалечи с хората си, за да приведе в изпълнение повелята на владетеля. Междувременно револверите бяха окачени на показ в тронната зала. А когато и останалите присъстващи се оттеглиха по заповед на султана, той се нахвърли алчно върху подаръците и собственоръчно ги отнесе в съкровищницата. Вестта, че е пристигнал търговски керван, подмами жителите на Харар да се измъкнат от къщите си, но площадът пред палата все пак си остана пуст. Та нали хората знаеха, че първо той трябва да направи покупките си и едва тогава идваше ред на другите. Всяко натрапничество щеше да коства живота на човека.
Не след дълго емирът влезе през портата с камилите и хората си, мина по калдъръмените улички и спря пред палата. Животните бяха освободени от бремето, с изключение на онова, на чийто гръб бе носилката. Хората разстлаха по земята големи килими и изложиха стоките. Султан Ахмед дойде да ги разгледа. Беше сам, пък и кой ли смееше да присъства, докато той правеше избора си.
— Къде е робинята? — беше първият му въпрос.
— Там, в носилката — отвърна Арафат.
3
мариятерезиенталер — монета с лира на Мария Тереза, сечена от 1753 г. в монетния двор на Виена, като след време се прибавя и годината на смъртта й — 1780. Става най-важната разменна монета в Левант, Африка (особено в Етиопия) и Арабия, където е била в обръщение до близкото минало — Б. пр.