20.
Болката от мигрената събуди Емили Паркър нечовешки рано — в шест сутринта. „Е, това наричам събуждане по поръчка“, помисли си тя и изтръпна, като се надигна. Докато учеше в колежа, често страдаше от мигрена. Пулсиращото, пронизващо усещане се появяваше винаги на едно и също място — над лявото й око, сякаш нещо отвътре се мъчеше да изскочи от черепа й и дълбаеше дупка с шиш за разбиване на лед.
Понякога й ставаше толкова зле, че започваше да повръща. Но друг път, поради необяснима причина, я измъчваше непоносима жажда. Преди да я напусне, съпругът й — Джон, новопокръстеният поклонник на идеите за Ню Ейдж, бе предположил, че това е цената за невероятните й следователски умения, цената за способността й да прави интуитивни предположения, които спасяваха живота на хората.
Или причината се коренеше в стреса, който й причини скапаният й съпруг…
Намери чантата си и измъкна от нея „Имитрекс“ — лекарството, което й бе предписано за главоболието. Докато го преглъщаше без вода, пред очите й изплува образът на мъртвия Джейкъб Дънинг в котелното помещение в Южен Бронкс.
Всъщност какво още правеше тук? Замисли се тя. Шефът й нареди да остане в Ню Йорк поне докато излязат резултатите от аутопсията, но тя не беше сигурна дали да го прави. На тридесет и пет години, явно бе твърде стара за такава изтощителна работа като Отдела за анализ на поведението в Бюрото. Улови се, че й липсва уютната й малка стаичка и стените от сгуробетон. Или може би трябваше да се махне от тази работа и да си потърси нещо свързано с преподаване. Нещо, което да не й пречи да се грижи за Оливия. Да отстъпи на по-младите задачата да преследват тези чудовища, да се справят с опечалените фамилии.
Държеше в дланта си следващото хапче „Имитрекс“, когато телефонът й звънна.
— Здравей, Майк се обажда — каза Бенет. — Извинявай, че те събудих.
Емили усети, че се усмихва. Спокойният му глас й подейства като спасителна лодка срещу пулсиращите вълни, стягащи като обръч черепа й. Спомни си вечерята, буйните му деца. Поне беше забавно.
— Кажи ми нещо добро, Майк — помоли се тя. — Например, че излъчването на случая по телевизията е пробудило нечия памет?
— Иска ми се да можех. Но преди малко ми позвъни шефът. Изглежда, имаме още едно отвличане. Името й е Челси Скинър. На седемнайсет. Баща й е президент на Нюйоркската фондова борса. Рано тази сутрин приятелите й я оставили с кола на ъгъла на нейната улица, но тя така и не се е прибрала у дома.
— Господи! Този тип действа невероятно бързо дори за сериен убиец — тежко въздъхна Емили. — Трябва ли да потегляме към семейната резиденция?
— Не — отвърна Майк Бенет. — Рамирес и Шулц вече са на път за там. Всъщност двамата трябва да присъстваме на срещата на всички разследващи, която се свиква в централата. Ще те взема в осем и половина, за да имаме време да помислим как да се държим. Обичаш ли бейгъл с пушена сьомга? Не ми се вярва в еврейския деликатесен магазин, където обикновено се отбивам, да имат гритс6, но мога да попитам. Всъщност какво е гритс?
— Я ми кажи, Майк — усмихна се Емили. — Всички нюйоркски ченгета ли са такива умници по двайсет и четири часа, седем дни в седмицата?
— Само ако имат готина външност и броят на децата им се изписва с две цифри — отвърна Бенет. — След няколко часа ще се видим, агент Паркър.
21.
Срещата на екипа за спешно реагиране се проведе в съвсем новата заседателна зала на десетия етаж в Главното управление на нюйоркската полиция. Тази сграда беше позната на жителите на Ню Йорк като Полис Плаза Едно. Шефовете вероятно бяха източили доста пари на данъкоплатците от Министерството на националната сигурност, за да обзаведат зала като щаб на военно командване, какъвто може да се види само в холивудските филми.
Навсякъде бяха разположени плоски монитори от съвсем нови модели, модерни телефони и радиостанции, а на една от стените, простиращ се по цялата дължина на помещението, се ширеше грамаден екран за видеодемонстрации. Новият килим още миришеше на химикалите, с които е бил обработван. Или на боята от лъснатите до блясък обувки на високопоставените присъстващи.
Забелязах, че кметът се бе върнал по-рано, защото нашата позната Джорджина Хотинджър подскачаше около него като кученце. Двамата разговаряха оживено с комисаря на нюйоркската полиция Дейли и неговия екип от началници на отдели. Присъстваше и група от добре изглеждащи здравеняци, късо подстригани като повечето делови мъже, за които предположих, че са колеги на Емили.
Щом влязохме, тя отиде при своите шефове, заедно с другите си колеги от ФБР. Аз си намерих работа, като извадих мобилния си телефон и проверих за нови съобщения.