— Какво е станало пак? — изкрещях по телефона.
— Какво да е станало? — учуди се Шеймъс, дядо ми. — Всъщност какво значение има? Вече каза ли й?
— Какво да кажа? И на кого?
— На Мери Катрин, идиот такъв! Ох, знаех си, че ще забравиш. А пък самата Ем Си15 напоследък е станала една такава затворена. Като си толкова велик детектив, песента „Честит рожден ден“ не ти ли подсказва нещо?
— Мам… — заекнах. — Не. Бях забравил.
Имаше право да ме нарече идиот! Можех поне да се престоря, че съм се отбил в кухнята, за да си взема един мъфин или нещо подобно. Дали Мери Катрин няма да ме изгони? Не бях сигурен. Но трябваше да се справя със ситуацията, и то бързо. Чух как водата в чайника започна да ври.
Може пък все още да имам късмет.
— Ще се оправя с това, отче — отсякох и затворих телефона.
Заварих Мери Катрин да взема една чаша от шкафа над вратата в кухнята.
— О, ето къде си била — възкликнах, като я прегърнах изненадващо. — Честит рожден ден! — изрекох колкото можах по-весело и побързах да лепна една целувка на бузата й.
Но се оказа, че аз бях по-изненаданият.
Мери Катрин рязко извърна глава и устните ни сами се намериха. Отначало се опитах да се отдръпна — като ударен с електрошокова палка, но после, преди да се усетя, ръката ми сама напипа тила й… И ние направихме точно това, което се прави в подобни случаи.
Чашата, която Мери държеше, неусетно се претърколи от плота, падна и се разби. Получи се наистина едно страстно и дълбоко емоционално изпълнение.
— Мери Катрин! — провикна се Криси след секунда, вече стигнала пред кухненската врата.
Мери едва не ми счупи носа, когато се изтръгна светкавично от прегръдката ми. Лицето й бе пламнало. Моето — също. Тя отметна русата си коса и се взря във физиономията ми, зачервена като божур. Дори не успях да си затворя устата и само зяпах объркано…
— Дяволите да те вземат, Майк — изрече задъхано тя, преди да побегне към коридора. Нима се разплака? Но защо?… Едва си поемах дъх. Чух как след секунда се затръшна вратата на банята.
Останах вцепенен, с блокирал мозък и примигващи очи, когато нахълта Криси.
— Къде е Ем Си? — попита ме тя.
— Не знам. Счупих една чаша, Криси. Ще ми подадеш ли кошчето за отпадъци?
70.
Още събирах парчетата, лазейки по пода на четири крака, когато мобилният ми звънна.
— Здрасти, Майк — чух гласа на агент Паркър. — Слизай долу. Имам новини за теб. Сега съм пред сградата.
— Слава богу — въздъхнах, като хвърлих последното парче от чашата в кошчето за смет. — Исках да кажа, че веднага слизам!
Минах покрай още затворената врата на банята и избъбрих забързано:
— Чао, Мери. Отивам на работа.
Правилно ли постъпих? Не бях много сигурен. Никога досега не си бях позволявал подобно нещо с бавачката на децата ми.
Избърсах червилото й от устните си чак пред огледалото в асансьора. Все още усещах вкуса му, докато се чудех какво, по дяволите, стана току-що и какво изпитвам.
Само това ми липсваше.
— Дяволите да те вземат, Майк!
71.
Качих се във форда „Краун Виктория“, паркиран от Емили пред входа. Днес беше облечена с нова бяла копринена блуза и костюм от сако и пола в светлобежово. Сигурно се бе отбила някъде да си купи дрехи, досетих се аз, защото разследването доста се проточи.
На мен ли ми се привиждаше, или блузата подчертаваше хубавия й бюст? Потърках очите си. Какво, по дяволите, ставаше с мен?
— Добре ли си, Майк?
— Никога не съм бил по-добре — усмихнах се аз. — Какво става?
Емили ми подаде една папка.
— Най-после получихме доклада от токсикологията за кръста от пепел на първата жертва, Джейкъб Дънинг. Запознат ли си с рентгеновата флуоресцентна спектроскопия?
— Бях на такъв преглед преди шест месеца — кимнах й аз. — Лекарят ми каза, че съм напълно чист.
— Слушай внимателно, умнико — рече Емили, подминавайки язвителния ми хумор. — По принцип химическите елементи отразяват различно рентгеновите лъчи. При проверката на пепелта с апаратурата се оказало, че била от цигари. Работата обаче е в това, че били намерени следи от някои много интересни вещества, които може да са попаднали в пепелта от потта на убиеца.
— Какви са тези вещества? — заинтересувах се аз.
Емили вдигна бележника си.
— Открити са следи от няколко вида амфетамини и един препарат, наричан… „Иреса“. Използва се като наркотично успокоително средство за химиотерапията при рак на белия дроб.
Пак кимнах, но този път потърках лицето си.
— Ей, това се казва добре свършена работа — признах. — Ще наредя на Шулц да се свърже със „Слоун Кетъринг“ и с другите центрове за лечение на болни от рак, за да провери пациентите им. Сега вече всичко започва да придобива някакъв смисъл. Ако този тип е неизлечимо болен, може би е започнал да откача. Може би това е неговият начин да си замине с гръм и трясък.