Отправят се към гарата на Освиенцим. Оттам трябва да вземат влака, който след няколко минути потегля за Краков. Ако всичко е наред, там ще се качат на друг влак за Прага. Вървят мълчаливо, стараейки се да не изглеждат твърде забързани. По гърба на Ледерер преминават тръпки: от чувството, че е свободен, или може би от офицерската униформа, а може би просто от страх. Пещек върви по-уверено, дори си подсвирква. Убеден е, че всичко ще се нареди добре. Няма да успеят да ги заловят, защото той знае отлично как мислят есесовците. Само преди четвърт час беше един от тях.
23
Сутрешната проверка е по-продължителна от всякога. Когато приключва, се чуват изсвирвания и викове на немски. Пристига есесовец със заповед за повторно преброяване. Мнозина от чешките евреи говорят немски, така че в бараката се разнася недоволно мърморене. Още един час на крак… Не знаят какво става, но нещо се случва, защото надзирателите са изнервени. Една дума се предава шепнешком и през зъби от редица на редица — „бягство“.
Тази сутрин в блока звучи оглушително песента Alouette. Ави Офир дирижира хора с обичайната си жизнерадост и децата на различна възраст се наслаждават на песента, превърнала се в химн на блок 31. Дита също се присъединява към хора. Музиката предизвиква акустична вибрираща вълна, която ги обгръща. На практика триста и шейсетте деца от блока сливат гласовете си в един общ глас с много нюанси.
Когато свършват, Лихтенщерн обявява, че наближава Седер Песах17 и че ръководството на детския блок подготвя голямо тържество. Децата ръкопляскат, а някои изсвирват ентусиазирано с уста. Беше се разчуло, че от няколко дни началникът на блока се опитва да намери на черния пазар достатъчно продукти за празника. Тези новини оживяват ежедневието и им създават илюзията за нормален живот. Друга новина, която се разнася със скоростта на светлината, за която им бе говорил Ота Келер, е бягството на лагериста Ледерер. Именно тя бе причината за повторното преброяване и заради нея е разпоредено масово остригване на косите. Отговорниците на бараки повтаряха с крясъци думата „хигиена“, но го правеха само от злоба. Часове и часове на опашки, докато стигнат до едни гръцки бръснари с ръждясали ножици, които в цивилния живот най-много да са рязали парчета сланина. От буйната ѝ коса са останали само няколко проскубани кичура.
Но какво от това.
Германците са особено вбесени от това бягство, защото се говори, че Ледерер е избягал със съдействието на член на СС, който е дезертирал. Нищо друго не може да ги разгневи до такава степен. Няма да се намери достатъчно грапаво въже, на което да го окачат. Маргит ѝ беше казала, че този надзирател се виждал с Рене, но момичето не говори с никого. Нито за това, нито за нищо. И слава богу, до момента не са ги заловили.
Съдбата си е съдба. Дита върви по лагерщрасе, оглеждайки се и ослушвайки се за Менгеле. Но вижда насреща си лагерист от висок ранг, когото е виждала от другата страна на телената ограда. От няколко седмици Дита се чуди как да се срещне с него и сега той върви сам срещу нея с ръце в джобовете. Носи панталон като за езда, сякаш е капо. Но всъщност е регистраторът на карантинния лагер Руди Розенберг.
— Извинете…
Руди забавя крачка, без да спира. Съсредоточен е в плана си. Вече няма връщане назад. Сърбежът е станал непоносим. Трябва да излезе оттам, жив или мъртъв. Не може да чака повече. Денят е определен и остава само да приготви провизиите. Колелото на съдбата ще започне да се върти и не може да си позволи небрежност.
— Какво искаш? — отговаря ѝ с нежелание. — Нямам храна.
— Не е това. Работех в блок трийсет и първи за Фреди Хирш.
Розенберг кима с глава, но не спира и Дита трябва да прави все по-големи крачки, за да го настигне.
— Аз го познавах…
— Не се заблуждавай. Никой не познаваше този човек. Той не позволяваше.
— Но беше смел. Казвал ли ви е нещо, което да обясни защо се е самоубил?
Розенберг спира за момент и я поглежда уморено.
— Беше човешко същество. Вие мислехте, че е библейски патриарх, Го̀лем от юдейската легенда, или нещо подобно. — Въздиша презрително. — Той сам си беше създал този ореол на герой. Но не беше чак толкова. Видях го. Беше човек като всички останали. Просто не издържа повече. Провали се, както би се провалил който и да е друг. Толкова ли е трудно за разбиране? Забрави за него. Неговото време е отминало. Сега мисли единствено как да излезеш жива оттук.