— А дори специалното лечение да означава, че ще ги отведат в газовите камери, какво бихме могли да направим?
— За момента почти нищо. Дори не сме сигурни, че ще стане така.
В този момент идва друг мъж, висок и як. Изглежда неспокоен. Той също не носи затворническа униформа, а е с пуловер с поло яка — рядко срещана привилегия сред затворниците. Руди понечва да си тръгне, за да не ги смущава, но полякът с жест го моли да остане.
— Благодаря ти, че дойде, Шломо. Получаваме много малко информация от Зондеркомандо3.
— Не мога да остана дълго, Шмулевски.
Младият мъж жестикулира буйно с ръце и от това Руди заключава, че е латино. И не греши, защото Шломо произхожда от италианска еврейска общност в Солун.
— Не знаем много какво става в газовите камери.
— Тази сутрин вкараха триста само във втория крематориум. Почти всички бяха жени и деца. — Млъква и ги поглежда. Пита се дали наистина може да се обясни необяснимото. Разперва ръце и вдига очи към покритото с облаци небе. — Наложи се да помогна на едно момиченце да се събуе, защото майката държеше бебе в ръце, а трябва да влязат голи в помещението. Плезеше ми се, докато ѝ събувах сандалите, нямаше и четири годинки.
— Нищо ли не подозират?
— Да ми прости Господ… Как, като току-що са пристигнали, след като са пътували три дни затворени във вагона. Замаяни са, уплашени. Един есесовец с автомат им казва, че ще ги обезпаразитят, че ще се изкъпят под душовете, и те вярват. Каква друга възможност имат? Карат ги да окачат дрехите си на закачалка и дори им нареждат да запомнят номера, за да си ги вземат после обратно, затова си мислят, че ще се върнат. Дори ги съветват да завържат обувките си заедно, за да не се изгубят. Така после им е по-лесно да приберат дрехите и чифтовете обувки и да ги занесат в блок „Канада“, където подбират най-доброто и го изпращат в Германия. Германците оползотворяват всичко.
— Ти не можеш ли да предупредиш хората? — скача Руди.
Веднага усеща строгия поглед, който му отправя Шмулевски. Руди там няма никакъв глас. Но италиано-гъркът му отговаря с присъщия си досаден начин да иска извинение при всяка дума, която произнася.
— Да ми прости Господ. Не, не ги предупреждавам. За какво? Какво ще направи една майка с две деца? Да се опълчи на въоръжените пазачи? Ще я ударят пред децата ѝ, ще я съборят на земята и ще я ритат. Всъщност вече го правят. Ако някой попита нещо, разбиват му зъбите с приклада, за да не говори, и никой повече не продумва дума, всички гледат настрани. Есесовците не допускат нищо да попречи на работата им. Веднъж една добре облечена възрастна жена дойде с шестгодишния си внук. Тя знаеше, не знам как, но знаеше, че ще ги убият. Хвърли се в краката на един есесовец, молейки го да убият нея, но да оставят внука ѝ жив. Знаете ли какво направи пазачът? Разкопча си панталона, извади си пениса и се изпика върху нея. Жената се върна на мястото си страхотно унижена. Днес имаше една много елегантна жена, сигурно беше от заможно семейство. Беше ѝ неудобно да се съблече. Аз застанах пред нея с гръб, за да я прикривам. После толкова я беше срам да застане гола пред нас, че караше дъщеричката си да стои пред нея, но ми благодари с толкова мила усмивка… — Млъква за момент и останалите пазят тишина, дори навеждат глава, сякаш за да не гледат голата майка, прегръщаща дъщеря си. — Влязоха с другите… Да ми прости Господ. Наблъскват ги вътре. Вкарват повече, отколкото могат да се поберат. Ако има здрави мъже, оставят ги последни и после с удари ги принуждават да влязат и да си направят място, като притиснат другите вътре. После затварят камерата, в която има няколко душа, за да не заподозрат нищо и да си мислят, че ще се изкъпят.
— А след това? — пита Шмулевски.
— Отваряме капака на резервоара и един есесовец хвърля бидона с газ „Циклон“. После трябва да изчакаме петнайсет минути, може би по-малко… След това настъпва тишина.
— Страдат ли?
Въздиша, после поглежда към небето.
— Да ми прости Господ… Не знаете какво е. Когато влизаш, заварваш планина от преплетени едно в друго тела. Сигурно много умират премазани или задушени. Когато отровата стигне до тях, въздействието ѝ сигурно е чудовищно, хората се задушават, получават конвулсии. Труповете са потънали в екскременти, очите са широко отворени, цялото тяло кърви, сякаш се е пръснало отвътре. Ръцете са сгърчени, впити в телата на другите в жест на отчаяние, вратовете са изпънати до такава степен нагоре, търсейки въздух, че сякаш ще се прекършат.
3
Букв. „Отряд с особено предназначение“ — затворници евреи, които били принуждавани да помагат на есесовците в масовото изтребление на евреи и други затворници. — Б.пр.