Напуска блок 31 замислена. Пита се дали да не се посъветва с баща си, който е разумен човек. Внезапно си спомня, че трябва да внимава за Менгеле, и се обръща бързо назад, за да види дали някой я следи. Вятърът е утихнал, вали сняг и лагерщрасе е почти празна, само няколко души крачат бързо към бараките си. Няма следа от есесовец. В една от пътеките между две бараки вижда човек, който прави чудновати подскоци. Въпреки студа е облечен само с протрито сако и кърпа, завързана като шалче на врата. Вглежда се по-внимателно — бялата брада, рошавата коса, кръглите очила… Това е учителят Моргенщерн.
Размахва енергично нагоре-надолу пръчка със завързана за нея мрежа и Дита се сеща за кепчето за пеперуди, което е видяла в блок 31. Сега вече знае чие е. Наблюдава известно време учителя, защото не разбира защо размахва пръчката във въздуха, докато накрая се досеща. Никога не би ѝ минало през ум, че Моргенщерн я използва, за да лови снежинки.
Той я вижда да стои втрещена и я поздравява с дружелюбен жест на ръката. После продължава усърдния си лов на ледени пеперуди. От време на време, преследвайки някоя снежинка, за малко да се подхлъзне и да падне, но накрая я улавя и я слага на дланта си, за да види как се стопява. Брадата на стария учител е покрита с блестящи ледени кристали и той се усмихва щастливо.
10
Когато следобед отива в стаята на Фреди Хирш, за да прибере книгите, старае се да си тръгне веднага и да избягва погледа му. Не иска да открие в очите му нещо, което да срине кулата от кибритени клечки, която наричаме доверие. Предпочита да вярва в него със затворени очи, както се прави с най-светите неща. Но тя е твърдоглава и колкото и да се опитва, вярата не може да изтрие сцената, на която присъства в блок 31. Също както Нилс Холгерсон се вкопчва здраво в шията на гъсока, за да отлети с него, така и тя се вкопчва в книгите от библиотеката си, за да я измъкнат от блатото на съмненията.
Любопитството, което ѝ вдъхна учителят Ота Келер, я е накарало през тези следобеди да се уединява в някой ъгъл и да чете Хърбърт Уелс, докато редовните уроци са свършили и децата играят, провеждат състезания по гатанки, рисуват с появили се като по чудо моливи или се подготвят театрални представления. Би предпочела да разполагат с онези вълнуващи романи, за които говореше учителят, но „Кратка история на света“ е най-търсената книга от библиотеката ѝ, защото най-много прилича на учебник. И наистина, когато се зачита в нея, има чувството, че отново е в училището си в Прага и че ако вдигне поглед, ще види отпред зелената дъска и учителката с изцапани от тебешир ръце.
Раждането на нашия свят все още е забулено с много тайни. Допреди двеста години хората познаваха историята само на един период, който обхваща малко повече от последните три хиляди години. Какво е било преди това време, оставаше в сферата на легендите и догадките.10
Уелс беше повече романист, отколкото историк. В книгата обясняваше раждането на Земята с екстравагантни теории за Луната, които учените са формулирали в началото на XX в., а после водеше читателя през геоложките периоди: предкамбрий, с първите водорасли; камбрий, с игривите трилобити; карбон, през който изникват огромни гори; или перм, когато се появяват първите влечуги.
Дита се разхожда удивена из една планета, разтърсвана от вулканичните изригвания и последващите промени на климата, в който се редуват горещи периоди с крайни застудявания. Запленена е от епохата на динозаврите, влечуги с чудовищни размери, които стават господари на планетата.
Разликата между света на влечугите и нашата човешка душевност е нещо, което чувствата ни не са в състояние да отминат. Ние не можем да осъзнаем за себе си неизбежността на инстинктивните мотиви на влечугото, неговите апетити, страхове, ненавист. Ние не сме в състояние да ги разберем в цялата им простота, защото нашите мотиви са сложни, те не представляват само една проста потребност, а са явления, които са резултат от размишления и оценки.
Пита се какво би казал Хърбърт Уелс, ако видеше мястото, където живеят, и дали би съумял да направи разлика между влечуги и хора.
Книгата е неин спътник в тези следобеди в блок 31 и ѝ служи за пропуск, за да навлезе в подземните проходи на внушителните египетски пирамиди, да прекоси Вавилон с висящите градини и Асирия с великите битки. Една голяма карта на владенията на императора на персите Дарий ѝ показва огромна територия, по-обширна от най-голямата днешна империя. Дава си сметка, че това, което обяснява авторът в главата „Свещениците и пророците в Юдея“, не съвпада с онова, на което са я учили като малка за свещената история, и се чувства леко объркана.