— Не се тревожете, ще се погрижа.
Мириам кимва с глава. Моли я с поглед да внимава.
Дита не дава повече обяснения. Книгите, които носи в тайните джобове, ще спят тази нощ при нея. Опасно е, но не смее да ги остави в бараката.
Почти всички ученици са се разпръснали, а някои са отишли с наставниците си да спортуват зад бараката. В блок 31 остава само една група от момчета и момичета на различни възрасти, които слушат внимателно Ота Келер. Дита харесва този млад учител, който знае много неща и говори по толкова ироничен начин. Иска ѝ се да остане, за да чуе това, което им разказва, но има среща с един хитрец, на име Швейк. Въпреки това чува някои думи на учителя и се изненадва от това, което той говори, защото не е урок по политика или история, които са обичайните му теми сутрин, а приказка. Впечатлява я страстта, с която Келер разказва историята. Струва ѝ се удивително, че този толкова образован и сериозен младеж може да разказва приказки с такова въодушевление.
Въодушевлението е много важно за нея. Тя трябва да се развълнува от нещо, за да продължи напред. Затова се отдава телом и духом на задачата да разпространява книги. Тези от хартия сутрин, по време на учебните занятия, а живите книги следобед, когато обстановката е по-спокойна. Организирала е редуването на учителите, които са се превърнали в книги, които говорят, дори понякога викат и перват по врата малчуганите, които не внимават.
Двете книги, които не е успяла да скрие, не трябва да напускат тайните джобове до следващата сутрин. Но не може да устои на изкушението да види какви ги е забъркал приятелят ѝ Швейк и отива да чете в клозетите — барака с дълги редици черни дупки като зловонни уста.
Настанява се в един отдалечен ъгъл. Мисли си, че на Швейк и на неговия създател, писателя Ярослав Хашек, това място ще им се стори напълно подходящо за прочита ѝ. Във въведението на втората част на книгата авторът пише:
Хората, които осъждат силните изрази, са страхливци — действителният живот ги изненадва неподготвени. Те биха превърнали народа в една групичка изнежени хорица, мастурбанти на фалшивата култура от типа на свети Алоис, за когото в книгата на монаха Евстах се разказва, че когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с гръмотевичен трясък, избухнал в плач и само молитвата го успокоила. […] Някои биха искали да превърнат цялата чехословашка република в голям паркетиран салон, където хората да се движат във фракове, с ръкавици и да говорят изискано, където биха се култивирали изтънчени салонни нрави, под чието було именно салонните лъвове се отдават на най-долни пороци и ексцеси.13
Тук, с четиристотин клозета, функциониращи сутрин на пълни обороти, горкият свети Алоис би трябвало много да се моли.
Когато излиза от бараката с клозетите, вече се е стъмнило и трябва да се движи внимателно, защото земята е заледена. Вечер „Аушвиц-Биркенау“ е фантасмагорично място, където редиците от бараки на нижещите се един след друг лагери са се превърнали в тъмни силуети, зле осветени от лампите, които хвърлят геометрични линии в една безкрайна мрежа от квадрати. Тишината я успокоява, няма следа от зловещата музика на Менгеле.
Когато влиза в бараката, отива при майка си. Дита е бъбрива и обича да разказва за случки или лудории на децата в блок 31, но тази вечер е мълчалива. Лизел я прегръща и усеща твърдите книги под дрехата ѝ, но не казва нищо.
Майките винаги знаят повече, отколкото предполагат децата им. А в този затворен свят новините скачат от нар на нар като бълхите.
Дита мисли, че предпазва майка си, като не ѝ казва за работата си в блок 31. Не знае, че всъщност майка ѝ предпазва нея. Лизел се преструва, че не знае нищо, защото така Едита не се тревожи за нея и е по-спокойна. Не иска да е товар на младите рамене на дъщеря си. Когато Дита я пита дали днес следобед е говорила с Радио Биркенау, майка ѝ се прави на ядосана.
— Не се подигравай на госпожа Турновска — казва ѝ. Всъщност се радва, че Дита отново се шегува. — Говорихме си за рецепти на торти. Представяш ли си, не знаеше тази за тортата с черни боровинки и настъргана лимонова кора! Прекарахме много приятен следобед.
Приятен следобед в „Аушвиц“?
Дита си мисли, че майка ѝ може би започва да се вдетинява, но навярно така е по-добре.
Оставили са зад себе си много тежки дни през онзи ужасен февруари.
— Има още време до вечерния час. Отиди да видиш Маргит в бараката ѝ.
Често го прави — отпраща я оттам, казва ѝ да върви да си бъбри с приятелките си. Не иска да стои в бараката, заобиколена от вдовици.
Заварва Маргит да седи с майка си и сестра си Хелга, две години по-малка от нея, на наровете. Поздравява семейството и майката, която знае, че момичетата си приказват по-свободно, когато са сами, отива да поздрави една съседка. Хелга остава, но очите ѝ са полузатворени, почти е заспала. Много е уморена, защото имаше лош късмет при разпределението на задачите — изпратиха я в групата, която мъкне камъни, за да павира главната улица на лагера. Безплоден труд. Когато пристигат сутрин, земята е толкова замръзнала, че е невъзможно да вкопаят плочите в нея. По-късно леденият слой се стопява и земята става толкова кална, че плочите потъват. На следващия ден отново мъкнат още камъни и същото се повтаря.
13
Ярослав Хашек, „Приключенията на добрия войник Швейк“, превод Светомир Иванчев. Всички останали цитати от книгата са от същото издание. — Б.пр.