10. И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
11. И Господ каза на Моисея, думайки:
12. Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
13. Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
14. Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
15. Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
16. ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомо’р на човек, според кой колкото души има в шатрата си.
17. Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.
18. И измериха с гомо’ра, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който — малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.
19. И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.
20. Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.
21. И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.
22. А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, — по два гомо’ра за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.
23. И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.
24. И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.
25. И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;
26. шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.
27. Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.
28. И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30. И в седмия ден народът си почиваше.
31. Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
32. И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомо’р, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33. И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомо’р мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.
34. И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.
35. Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.
36. А гомо’рът е десета част от ефа.
Глава 17.
1. И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
2. И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
3. И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
4. Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
5. И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
6. ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.
7. И нарече това място с име: Маса и Мерива11, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?
8. И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.
9. Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могилата, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.
10. И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.
11. И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.