Матю Райли
Битката
Смея ли да обезпокоя вселената?
От автора относно „Битката“
Здравейте. Аз съм Матю Райли.
Преди да започнете да се забавлявате с книгата бих искал, ако ми позволите, да споделя с вас някои тайни относно „Битката“.
Преди всичко, някои от вас сигурно знаят, че „Битката“ беше моята първа книга. Историята за това как я публикувах сам, след като всички по-големи издателства в Сидни я отхвърлиха, е достатъчно добре документирана другаде, затова тук няма да се впускам в подробности. Само ще кажа, че бяха издадени едва 1000 екземпляра от книгата, всичките платени от моя милост.
След това се появи „Експлозивно“.
Много хора отделиха от времето си, за да ми кажат какво удоволствие е била за тях „Експлозивно“. Подобни коментари ме радват неимоверно, защото именно това беше и замисълът на книгата — едно шеметно удоволствие върху хартия.
Малко хора знаят обаче, че когато започнах да пиша „Експлозивно“, аз имах една-единствена цел — да надмина „Битката“.
„Битката“ е книгата, която проправи път на „Експлозивно“, а по-късно и на „Храмът на инките“. Ако тя не е толкова мащабна, колкото последвалите я две книги, то е защото бе първата. Тя беше прототипът, по който бяха създадени те; прототипът за един различен вид книга — свръхшеметен, абсолютно нонстоп трилър. Всеки започва отнякъде. Аз започнах с „Битката“.
След като казах всичко това, смятам, че историята в „Битката“ лесно може да се определи като най-шеметната от всички мои книги. Тя е като спортна кола, оголена до основните си части — колела, шаси, двигател. Без лъскава боя, без тапицерия — просто чиста нонстоп енергия.
Както всички писатели знаят, има само една първа книга. И тази първа книга винаги заема особено място в сърцето ти. „Битката“ е тази книга за мен. Тя беше първата и сега, когато поглеждам назад, виждам без съмнение, че тя е определила духа на всичко последващо.
Искрено се надявам да ви е толкова забавно да я четете, колкото на мен ми беше да я напиша.
Матю Райли
Нюйоркска градска библиотека
Въведение
Из: Шейн Хоър
Светоний1: Описание на Рим
(Ню Йорк, „Адвантидж Прес“, 1979)
„… в крайна сметка именно класическата творба на Светоний «За царете» ни дава най-ясна представа за дворцовия живот в имперски Рим. Това четиво до голяма степен напомня на съвременна сапунена опера, като се имат предвид описаните от Светоний страсти, жестокости, интриги и многобройни insidiae — т.е. заговори, които са доминирали живота в присъствието на императора…“ (стр. 98)
„… немаловажен сред тях е бил Домициан2, който, макар да е бил добре известен със своите спонтанни екзекуции на продажни метреси, ни дава може би най-бруталния пример на римска интрига — историята с Квинт Аврелий.
Знаменит бивш капитан от римската армия, който се издигнал в Сената при владението на Домициан, Аврелий явно загубил благоразположението на императора през 87 година от нашата ера. Първоначално назначен от Домициан да му помага във военните дела, Аврелий бил също и плодовит писател, който не само съветвал Домициан по въпроси от военната стратегия, но и чинно записвал тези съвети в собствените си дневници. По-голямата част от тези ръкописи са оцелели до наши дни непокътнати със съответните дати по тях.
През 87 година от нашата ера писанията на Аврелий обаче изведнъж спират.
Всякаква кореспонденция между сенатора и императора е прекратена. В личните дневници на Аврелий няма повече бележки. От тази година нататък в документите на Сената въобще не се споменава за Аврелий.
Квинт Аврелий изчезва.
Някои историци са на мнение, че Аврелий — който се появявал в Сената в пълно бойно снаряжение — просто е изгубил благоразположението на Домициан, докато други предполагат, че Аврелий е бил разкрит да заговорничи…“ (стр. 103)