Известно време Йосиф-Мария гаснел в царството на дребните кражби и измамите. А когато мъглата пред очите му се разсеяла и той отново прогледнал, бил вече мъж. Армията го спипала точно когато се канел да почне кариерата си и съзнавайки добре какво върши, го задържала колкото е възможно по-дълго. Разказваха, че безславното му уволнение било шедьовър на мошеничеството.
Йосиф-Мария тъй и не могъл да се оправи. Кариерата си почнал отначало, но сгрешил посоката, защото попаднал под влиянието на млад и проницателен свещеник, който го привлякъл към топлата гръд на майката църква, към която Йосиф-Мария и без това по рождение принадлежал. Йосиф-Мария Ривас приел причастието и опрощението, чувствувайки както може би и Франсоа Вийон, че под закрилата на расото ще може да даде пълен простор на дарбите си. Отец Мърфи го запознал с теорията за честния труд и след като Йосиф-Мария преживял първото сътресение, причинено от този принцип, решил да го приложи на практика. Той все още можел да се прегъва и за разлика от Вийон устоял и останал по-далеч от църковното имущество. С помощта на отец Мърфи, който имал влияние в градската управа, Йосиф-Мария получил общинска служба — достойно място с месечна заплата, която се изплащала, без да има нужда от отпечатъци на пръстите.
Площад „Плаза“ в Лос Анджелис е красив площад, украсен с градинки, палми в големи саксии и много, много цветя. Важна забележителност, притегателен пункт за всички туристи, той е гордостта на града, тъй като в него се е съхранил някакъв мексикански дух, непознат дори и в Мексико. Йосиф-Мария бил назначен да отглежда и полива растителността на площада — служба, която била не само лека, но му давала и възможност да влиза в пряк допир с онези туристи, които биха се интересували от произведения на изкуството, скрити в малки пакетчета. Йосиф-Мария съзнавал, че не ще забогатее от тази служба, но това, че с единия крак излизал малко извън закона, му доставяло известно удоволствие. В тази работа намирал задоволството, което повечето хора намират в греха.
По същото време полицията на Лос Анджелис се изправила пред загадка: в града се разпространявали твърде големи количества марихуана на извънредно ниски цени. Отделът по наркотиците предприемал претърсване след претърсване, но все не успявал да намери източника. Разровили всяко местенце, дето никне трева, от Сан Педро чак до Ийгъл Рок. Цялата околност била нанесена на разграфена хартия и търсенето на заострените листенца на марихуаната продължавало във все по-широки мащаби — на север до Санта Барбара, на изток до река Колорадо и на юг до мексиканската граница, която нарочно била затворена; както е известно, въпросната трева не расте в Тихия океан, т.е. на запад. Шестте месеца усилено дирене със съдействието на всички местни власти и щатската полиция не довели до никъде. Необезпокояван от никого, потокът марихуана продължил да си тече, а Отделът по наркотиците се убедил, че и самите купувачи не знаят източника.
Един бог знае докога щяло да продължи това, ако не била Милдред Бъгъл, тринадесетгодишната отличничка на класа по „Въведение в ботаниката“ от колежа на Лос Анджелис. Един съботен следобед, прекосявайки площада, тя откъснала някакви необикновени листенца, израсли около саксията на една палма, и със сигурност ги определила като „Канабис американа“2.
Йосиф-Мария Ривас изпаднал в затруднение, ако не смятаме затруднението, в което изпаднала градската полиция. Нямало как да го подведат под отговорност. Представяте ли си какво би станало, ако вестниците пишат, че източник на марихуаната е площад „Плаза“? Ако изнесат, че стоката, е била засаждана и отглеждана от общинския служещ, поливана с общинска вода и торена с изпражненията на града?
Йосиф-Мария получил писмо с такива силни и огнени думи, че като го прочел, миглите му замирисали на опърлено. Полицията му дала дори безплатен автобусен билет чак до Сан Луис Обиспо.
— Знаеш ли, Мак — рече Док и глухо се засмя, — ти едва ли не съчини цяла пледоария в защита на честността.
— Аз винаги казвам и по една добра дума — отвърна Мак.
— А как успял да се свърже с мексиканците? — полюбопитствува Док.
— Обикалял нагоре-надолу да си търси късмета и мексиканците му се сторили златна мина. Йосиф-Мария си дал сметка за възможностите и печалбите. Помисли и ще видиш — изборът е само едни. — Мак разпери пръсти да изброи доводите, но се досети, че това ще му върже ръцете, та по-напред надигна чашата да му държи влага, додето обяснява. — Първо — почна той и прегъна с десния си показалец кутрето на лявата ръка, — първо, Йосиф-Мария говори мексикански, понеже майка му и баща му са мексиканци. — Мак прегъна безимения пръст. — Второ, мексиканците идват сами, никой не ги е викал. Непрекъснато се подновяват. Трето, не знаят английски и не могат да различат полицай от кофа. Ето защо имат нужда от човек като Йосиф-Мария, който да се грижи за тях, да им намира работа и да им отнема заплатата. Запъне ли се някой от тях, Йосиф-Мария си знае — повика федералните власти и оня веднага изхвръкна в Мексико, а на него — нищо. Нали за такова нещо винаги е мечтал — да се залови с бизнес и да прибира процентите. Смяташе да наеме три-четири бригади да отглеждат зеленчук и овошки, а той да се излежава и да си почива. Затова купи и бакалницата на Ли Чун. Искаше да я превърне в нещо като трудово бюро, в което едновременно да вербува работници и да им прибира парите. Не беше чак толкова противозаконно.