Задави се от въздуха, който беше останал в дробовете й. Но все още отказваше да се предаде. Заби нокти в ръцете на нападателя. Той смени хватката, приковавайки разтворените й ръце към пода.
До слуха й достигна съскащ глас:
— Cuidado! Внимавай! По тялото й не трябва да има никакви следи!
Този испански диалект й беше ужасно познат. Гласът също. Къде ги беше чувала? Отговорът дойде почти веднага: дядото на Бени! Този особен мъж със заплашителна външност понякога говореше именно така… Странно, но съзнанието й се пребори с непосредствената опасност и пред очите й изплува дядото на Бени — висок човек с приведени рамене, рунтави вежди и снежнобели мустаци. Захапал ароматична, ръчно навита пура, той сякаш плуваше във въздуха. Приведен над нея, шепнеше в ухото й и очевидно искаше да й съобщи нещо важно. Тя обаче не го чуваше и нададе отчаян вик.
Животът я напускаше с всеки удар на сърцето. Направи опит да диша през възглавницата, но нищо не се получи. Дробовете й пламнаха, започна да й се гади. В устата й бликна гъст и кисел стомашен сок, който се върна обратно, попадайки в дихателната тръба.
Дядото на Бени изчезна. Внезапно Соня се озова на дансинга в „Бара на акулите“, танцувайки меренга в прегръдката на Лю Кроукър. Чувствените ритми пронизваха тялото й. Тя вдигна глава и го погледна в очите, по бузите й потекоха радостни сълзи.
— Искам те! — прошепна, после умря.
Глава 2
Надвечер Кроукър се почувства накрая на силите си. Беше дал кръв за изследване на доктор Марш, беше провел дълъг разговор с доктор Найджъл в очакване да научи нещо допълнително за състоянието на Рейчъл при приемането й в спешното отделение, след което пак се върна в болничната стая.
В крайна сметка излезе да подиша чист въздух на паркинга пред болницата, извади мобифона си и позвъни в туристическата агенция, която му набираше клиенти за риболов. Помоли ги да отменят всички ангажименти за следващите две седмици и затвори. Освен парите, които получаваше от ФБР за изпълнението на специални задачи, той имаше и нелош доход от някои сполучливи инвестиции, направени в миналото. Този факт го правеше независим от чартърните плавания с лодката, които бяха повече хоби, отколкото препитание.
Мобифонът иззвъня само секунда по-късно.
— Ало?
След известно мълчание се чу нещо като тихо изхълцване.
— Лю?
— Аз съм.
— Обажда се Мария…
Мария? Трябваше му цяла секунда, за да се сети. Разбира се, приятелката на Бени…
— Hola, Мария, como estas?
— Знаеш ли къде живее Соня?
— Да, тя ми каза… В Ел Портал.
— Трябва да дойдеш тук. Имаме нужда от теб.
— Какво става, Мария? Кои сте вие, които имате нужда от мен? — попита със свито гърло. — Случило ли се е нещо?
Отговори му сподавено ридание.
— Мария, ти в Ел Портал ли се намираш? В дома на Соня? — Изобщо не усети, че крещи.
— Моля те! — проплака тя. — Ела веднага!
Кроукър хукна към тъндърбърда.
Нормално разстоянието между Палм Бийч и Маями се изминаваше за около час и половина, но той го взе за шейсет и пет минути. Извади късмет, тъй като поройният дъжд в околностите на града вече се беше превърнал в ситно ръмене.
Летеше по магистралата И-95 с такава скорост, че подмина изхода за Деветдесет и пета улица. Изруга под нос, напусна магистралата през отбивката на Седемдесет и девета и пое по Второ Авеню. Направи ляв завой, прекоси северната част на Литъл Хаити, мина покрай козметичния център „Релакс“ на Джаки Джаксън и тръгна покрай канала Литъл Ривър, който водеше право към тихия и спокоен квартал Ел Портал. Дъждът спря, слънцето проби сивите буреносни облаци, които бързо отстъпваха на изток. Колата се носеше по тесни улички, от двете страни на които бяха подредени малки и спретнати еднофамилни къщи, боядисани в свежите и успокоителни тонове на Карибите. Баниянови5 дървета воюваха с цитрусите за ограниченото пространство на малките дворчета, тук-там между тях се мяркаха разкошните цветове на цъфнали бугенвилии, сякаш измити от дъжда…
Черният хамър на Бени не можеше да бъде сбъркан с друга кола и Кроукър спря до него. Подобно превозно средство изглеждаше абсурдно на всяко място, с изключение на Холивуд. Но на собственика му не му пукаше. Хамърът е автомобил със специално предназначение, произвеждан някога за армията на Съединените щати. Брониран, с непробиваеми от куршуми стъкла и сложни ключалки, с които не би могъл да се справи дори опитен касоразбивач. Едно наистина странно возило, което обаче изглеждаше съвсем подходящо за бизнеса на Бени…
5
Банияново дърво (Ficus benghalensis) — тропическо дърво с дебел ствол и огромна корона, чиито корени се вкопават в земята на десетки, а понякога и на стотици квадратни метри. — Б.пр.