— Влизай и сядай — каза Лито с глас, предразполагащ към дълъг разговор.
Хви се насочи към една червена възглавница, отстояща само на няколко метра от лицето му, и седна.
Той наблюдаваше движенията й с видимо удоволствие. Носеше тъмнозлатиста рокля; косата й бе вързана на плитки, което правеше лицето свежо и невинно.
— Изпратих посланието ви до Икс — каза тя и добави: — Освен това им съобщих, че искате да научите моята възраст.
— Може и да отговорят — рече той. — А и отговорът им може да се окаже верен.
— Бих искала да знам кога съм се родила, както и останалите неясни обстоятелства — продължи тя. — Обаче не разбирам защо и вие се интересувате от тях.
— Всичко, свързано с теб, ме интересува.
— Няма да им се понрави, че ме удостоихте с титла на постоянен посланик.
— Началниците ти са странна смесица от педантизъм и слабоволие — каза той. — Не понасям глупците.
— Господарю, за глупачка ли ме смятате?
— Малки никак не беше глупав. Както и ти, скъпа моя.
— От години не съм чувала нищо за вуйчо си. Възможно е вече и да не е жив.
— Може и това да научим. Той казвал ли ти е, че практикувам Такуйая!
Хви се замисли за миг и запита:
— Древните свободни не са ли използвали името Кетман?
— Да. За прикриване на нечия идентичност, когато оповестяването й може да има лоши последствия.
— Спомних си! Разправял ми е, че пишете разни истории, скрит зад псевдоними, някои от които са добили популярност.
— Точно такъв беше случаят, когато обсъждахме Такуйая.
— Господарю, защо ми го разказвате?
— За да бъдат избегнати други подобни случаи. Чула ли си за книгите на Ноуъ Аркрайт8 и знаеш ли, че аз съм ги писал?
Тя не успя да сдържи смеха си:
— Много е забавно, господарю. Настояваха да чета за неговия живот.
— Да, и за това съм писал. Какви тайни очакват да изкопчиш от мен?
Тя дори не мигна от умелия му ход със смяна на темата.
— Искат да научат нещо за въздействието и функциите на религията на господаря Лито.
— Още ли ги интересува?
— Искат да узнаят как сте отнели от „Бин Джезърит“ контрола върху религията.
— Надяват се да повторят за своя сметка моето постижение, така ли?
— Сигурна съм, че не им излиза от главите.
— Хви, ти си незаменим представител на иксианците.
— Господарю, аз съм тук, за да ви служа.
— А теб лично нищо ли не те интересува?
— Боя се, че моето любопитство може да ви разстрои.
Той се вгледа внимателно в нея.
— А, разбирам. Права си. Засега ще трябва да избягваме по-интимните теми. Искаш ли да поговорим за Сестринството?
— Да, подходящо е. Знаете ли, че днес срещнах една света майка от делегацията на „Бин Джезърит“?
— Трябва да е била Антеак.
— В нея има нещо плашещо…
— Няма за какво да се боиш от Антеак. Тя дойде в посолството ти по мое нареждане. Знаеше ли, че при вас са се промъкнали лицетанцьори?
Хви остана с отворена уста, докато някаква хладна ръка сякаш притисна гърдите й.
— Не е ли Отви Иаке?
— Подозираше ли го?
— Просто не ми харесва, а и ми бяха казвали, не… — тя сви рамене, осъзнала смисъла на споделеното. — Какво е станало с него?
— С оригинала ли? Мъртъв е! Такава е обичайната практика на лицетанцьорите в подобни обстоятелства. Моите Говорещи с риби имат изрична заповед да не оставят нито един жив от тях в посолството.
Хви не каза нищо, а от очите й по бузите потекоха сълзи. Ето го обяснението за празните улици и загадъчното „да“ на Антеак. Много неща вече могат да бъдат обяснени.
— Ще ти осигуря помощници от Говорещите с риби, докато вземеш други мерки — каза Лито. — Моите амазонки ще ти бъдат добра стража.
Тя избърса сълзите от лицето си. Инквизиторите от Икс сигурно биха реагирали гневно срещу тлейлаксианците. Щяха ли там да повярват на нейния доклад? Целият персонал на посолството им овладян от лицетанцьори! Наистина, трудно беше да се повярва.
— До един ли? — все още невярваща, запита Хви.
— Просто няма смисъл лицетанцьорите да оставят някой от истинските служители жив. Следващата трябваше да си ти.
Тя потръпна.
— Забавиха се — продължи Лито, — защото знаеха, че е необходимо съвършено точно твое копие, та да могат да ме заблудят. Просто се боят от моите възможности.