Максималният риторичен деспотизъм. Как го презирам…!
— Тръгвай тогава! — гръмко се окашля той. Найла се обърна и напусна Свещеното Присъствие. Струваше ли си всичко това!
Но тя му бе казала, което искаше да знае. Тя беше подновила вярата си и разкрила със съвършена точност нещо, което Бог-Императора не можеше да забележи в избледняващия образ на бунтарката. Трябваше да се вярва на инстинктите на Найла.
Сиона е достигнала до искания от мен момент на взрива.
„Дънкановците винаги намират за странно решението ми да комплектувам бойни сили от жени, но моите Говорещи с риби са съвременна армия в пълния смисъл на думата. Макар че могат да бъдат сприхави и порочни, жените се различават коренно от мъжете, когато се посветят на бойното изкуство. Люлката на животосъздаването безспорно ги предразполага към поведение, целящо полагането на по-големи грижи за опазване на същия този живот. Те доказаха, че са най-добрите пазителки на Златната Пътека. Подсилих тази важна особеност в моя план относно тяхната подготовка и обучение. За известно време те биват отделяни от рутинните си задължения. Предоставям им специален жизнен модел, за който да си спомнят с удоволствие до края на дните си. Обучаваните достигат до определена възраст в компанията на свои сестри и се подготвят за събития със знаменателен характер, но трудни за рационално разбиране. Споделеното в такава среда винаги намеква за неща от по-висш порядък. Омарата на носталгията обвива годините, прекарани с техните сестри, превръщайки ги в нещо различно от предишното. Ето как днешният ден изменя историята. Съвременниците като цяло не обитават едно и също време. Миналото винаги се променя, но малцина осъзнават това.“
След като изпрати парола на Говорещите с риби, Лито се спусна в криптата късно вечерта. Бе преценил, че е най-добре да започне първия разговор с новия Дънкан Айдахо на тъмно, за да може голата да чуе собственото му описание, преди да види тялото на предчервея. Встрани от централната ротонда на криптата се намираше малка зала, издълбана в черния камък, съвсем подходяща за случая. Помещението беше достатъчно просторно, за да побере Лито и Царската кола, но таванът падаше ниско. Осветяваха го скрити светоглобуси, чиято сила можеше да се регулира. Имаше само една врата, състояща се от два дяла: единият се завърташе нашироко, за да пропусне колата, а другият бе достатъчен за нормалните човешки размери.
Лито влезе с превозното си средство в заличката, застопори големия портал и отвори малкия. После насочи съзнанието си към предстоящото изпитание.
Постепенно обземащата го досада се превръщаше в сериозен проблем. Голите от Тлейлакс започваха да се повтарят до втръсване. Един път дори стигна дотам, че изпрати на Тлейлакс нареждане да не му пращат Дънкановци, макар онези добре да знаеха, че по подобен въпрос могат да не го послушат.
Понякога си мисля, че го правят само и само за да поддържат непокорството живо!
Тлейлаксианците разчитаха на особено важен фактор, защото знаеха, че именно той се явява в тяхна защита при други случаи.
Присъствието на някой Дънкан се нрави на Пол Атреидски в мен.
Ето как Лито го бе обяснил на Монео още през първите дни на иконома в Цитаделата:
„Дънкановците трябва да идват тук с много повече, отколкото им дава тлейлаксианската подготовка. Следва да се погрижиш моите хурии да ги опитомяват, като в допълнение отговарят на някои техни въпроси.“
„На какви въпроси да отговарят, господарю?“
„Те знаят.“
Разбира се, с годините Монео бе научил всичко за въпросната процедура.
Лито чу гласа му извън смрачената зала, тихия шум от ескорта на Говорещите с риби и колебливите, но ясно долавящи се стъпки на новия гола.
— През тази врата — каза икономът. — Вътре ще бъде тъмно и ще я затворим след теб. Спри и чакай господаря Лито да заговори.
— А защо ще бъде тъмно? — прозвуча гласът на Дънкан, пълен с агресивност и опасения.
— Ще ти се обясни.
Айдахо бе тласнат в залата и вратата се затвори плътно зад него.
Лито знаеше какво вижда голата: смесващи се сенки и тъмнина, в която не можеше да се разбере дори откъде идват думите му. Както постъпваше винаги досега, той си послужи с гласа на Пол Муад’Диб:
— Приятно ми е да те видя отново, Дънкан.
— Но аз не те виждам!
Айдахо бе воин, а воинът атакува. Фактът убеди Лито, че голата е напълно възстановеният оригинал/Традиционното моралите4, с което тлейлаксианците повторно събуждаха предсмъртните му спомени, винаги оставяше известна несигурност в неговото мисловно съзнание. Някои от Дънкановците вярваха, че някога са заплашвали един истински Муад’Диб. И този бе в плен на същата илюзия.