— Господарю, а риторичният деспотизъм…?
— Да! Той скрива злото зад самодоволните стени на фарисейщината, непробиваеми за всички доводи срещу него.
Монео внимателно следеше състоянието на тялото на Бог-Императора, отбелязвайки начина, по който ръцете нервно потрепваха — сякаш съвсем случайно — и по който се сгърчваха големите пръстеновидни оребрявания. Какво ще стане с нас, ако Червея изскочи от него точно тук! Пот покри челото му.
— Той се подхранва от умишлено изкривения смисъл на понятията, с цел да се дискредитира противопоставянето — каза Лито.
— Господарю, възможно ли е това?
— Йезуитите го наричат „осигуряване на основните принципи на властта“. То неизменно води към прояви на двуличие, което от своя страна се познава по разминаването между думи и дела. Те просто не се покриват.
— Господарю, трябва по-внимателно да се запозная…
— И в края на краищата се стига до господаруване в грях, тъй като двуличието е предпоставка, поощряваща лова на вещици и търсенето на изкупителни жертви.
— Отвратително, господарю.
Шествието пое по завой, на който скалната преграда бе махната, отваряйки пролука към моста в далечината.
— Монео, следиш ли ме внимателно?
— Да, господарю. Със сигурност, да.
— Обяснявам ти действието на религиозния инструмент за овладяване на основните принципи на властта.
— Не отричам, господарю.
— А защо си така уплашен?
— Господарю, разговорите за религиозната власт винаги ме карат да се чувствам недобре.
— Понеже ти и Говорещите с риби я притежавате в мое име, така ли?
— Разбира се, господарю.
— Основните принципи на властта наистина крият в себе си голяма опасност, тъй като привличат хора с болен разум, които я търсят заради самата нея. Разбираш ли ме?
— Да, господарю. Ето защо ти толкова рядко удовлетворяваш молбите за назначение в органите на твоята власт.
— Отлично казано, Монео!
— Благодаря, господарю.
— В сянката на всяка религия се стаява по някой Торквемада5. Знам, че никога не си срещал това име, тъй като наредих то да бъде заличено от всички архиви.
— А защо, господарю?
— Защото е обиждащо с низостта си явление. Превръщал е в живи факли хората, несъгласни с него.
Икономът снижи гласа си:
— Също като историците, които те разгневиха, така ли, господарю?
— Монео, да не би да подлагаш на съмнение моите действия?
— В никакъв случай, господарю.
— Правилно. Историците умряха спокойно и без болка. Никой от тях не почувства пламъците. Докато Торквемада с удоволствие е принасял на своя бог писъците на агонизиращите си жертви.
— Колко ужасно, господарю.
Кортежът мина по друг завой с гледка към моста. Видимо сякаш не бе помръднал от мястото си.
Икономът отново огледа внимателно своя Бог-Император. Червея също бе останал на мястото си. По-точно, не бе дошъл прекалено близо. Едва-едва се чувстваше заплахата на неподлежащо на предсказание присъствие, на едно наистина Свещено Присъствие, което можеше да убива без предупреждение.
Монео потръпна.
Какво се криеше зад тази странна проповед? Той отлично знаеше, че малцина някога са чували Бог-Императора да говори по такъв начин. Случката бе едновременно привилегия и бреме. Беше част от цената, заплатена за Мира на Лито. Поколение след поколение преминаваха в определения за тях ред под върховните повели на този мир. Единствено кръгът на малцина избраници в Цитаделата знаеше всичко за редките пробиви в него — случаите, когато Говорещите с риби биваха изпращани на място, където се очакваше насилие.
Очакване.
Монео погледна към притихналия в момента Лито. Очите на Бог-Императора бяха затворени, мрачно изражение бе покрило лицето му. Още един от сигналите на Червея, но лош сигнал. Той отново потръпна.
Дали самият Лито подозираше за моментите на крайно насилие, упражнявано от него? Именно очакванията пораждаха тръпките на ужас и страх, които от време на време разтърсваха Империята. Бог-Императора знаеше къде да изпрати части от гвардията, за да сподавят някой бързопреходен метеж. Знаеше още преди настъпването му.
Достатъчно бе само да си го помисли и устата на Монео пресъхваше. Той вярваше, че в отделни случаи Бог-Императора може да прочете мислите на всеки човек. Естествено Лито си служеше и с шпиони. Сегиз-тогиз някоя закачулена фигура преминаваше покрай Говорещите с риби и се изкачваше до орловото гнездо на Бог-Императора на върха на кулата, или пък слизаше в подземието. Шпиони, разбира се, но икономът подозираше, че те са ползвани само за да потвърждават онова, което Червея вече знаеше.
5
Торквемада, Томас — глава на Инквизицията в Испания през XV в. Унищожил с изключителна жестокост на аутодафета повече от 10 хиляди души. — Б. пр