Както ме предупреди и светата майка Сиакса, преди да тръгна: „Не бива да правиш нищо, което може да го накара да стовари гнева си върху нас.“
Докато подтичвах до господаря Лито по време на краткото ритуално пътуване, за което вече говорих, реших да го попитам за приликата му със света майка. Казах:
— Господарю, знам по какъв начин светата майка придобива спомени от паметта на своите предшественици, пък и от други памети. Как е станало с Вас?
— В замисъла и неговото изпълнение — отвърна той — бе залегнала нашата генетична история и действието на подправката. Моята сестра-близнак Ганима и аз бяхме разбудени в утробата на майка ни и доведени до осъзнаване преди раждането; в присъствието на спомените на нашите предшественици, запазени в техните памети.
— Господарю… Сестринството ни нарича това абоминация6.
— С пълно право — рече Бог-Императора. — Делата на нашите предшественици могат да се окажат смайващи. И кой знае предварително каква сила ще дава тон на събраната пасмина — доброто или злото?
— Господарю, как се справихте с тази сила?
— Аз не я преодолях — отговори повелителят Лито. — Но упоритото постоянство в приложението на фараонския модел спаси Гани и мен. Сестра Ченои, запозната ли си с този модел?
— Господарю, ние от Сестринството имаме добра подготовка по история.
— Вярно е, но мислим за това по различен начин. Говоря за едно заболяване на системата за управление, прихванато от гърците и предадено на римляните, които пък го пръснали нашир и длъж така, че то никога повече не е изчезвало напълно.
— Какви са тези гатанки, господарю мой?
— Не са гатанки. Мразя подобни неща, но те ни спасиха. Гани и аз сключихме здрави вътрешни съюзи с нашите предходници, които се съобразяваха с фараонския модел. Те ни помогнаха да създадем смесена идентичност с отдавна заспалата тълпа.
— Господарю, намирам го обезпокоително.
— И добре правиш.
— А защо ми го казвате сега, повелителю? Не сте отговаряли по този начин на никоя от нас поне доколкото зная.
— Сестра Ченои, казвам ти го, защото ти слушаш внимателно, защото ще изпълниш моето нареждане и защото никога вече няма да те видя.
Бог-Императора изрече всички тези чудати неща, а после попита:
— Защо не ми зададеш въпроса кое е това, дето Сестринството ви нарича безумна тирания!
Окуражена от начина, по който разговаряше с мен, осмелих се да кажа:
— Господарю, известни са ни някои от Вашите кървави екзекуции. Безпокоим се от тях.
Тогава той направи нещо необичайно. Затвори очи, докато продължавахме да се движим, и подхвана:
— Понеже съм запознат с твоята предварителна подготовка да записваш точно онова, което чуваш, ще говоря за тебе. Сестра Ченои, все едно, че си страница в един от моите Дневници. Пази добре тези думи, тъй като не искам да бъдат изгубени.
Уверявам моето Сестринство, че по-надолу следва казаното, записано точно с думите, изречени от господаря Лито:
„Със сигурност знам, че когато престана да съществувам с разума си между вас, когато вече ще представлявам само едно страховито създание в пустинята, мнозина люде ще се върнат в спомените си за мен като за тиранин.
Напълно правилно. Бях тираничен.
Тиран, който макар и не напълно човек, не бе изгубил разума си и просто беше друг. Ала дори обикновените тирани имат мотиви и чувства, несъвпадащи с приписваните им от лъжливи историци, така че за мен ще мислят като за голям тиранин. Тоест чувствата и мотивите ми представляват завет, който ще запазя, за да не би историята да го преиначи прекалено много. Защото тя определено притежава способността да възхвалява и преувеличава някои характерни черти, пропускайки други.
Хората ще се опитат да ме разберат и да ме поставят в рамките на своите слова. Те ще търсят истината. Но истината винаги носи двусмислието на думите, използвани за нейното изразяване.
Не ще ме познаете. Колкото повече усилия полагате, толкова повече ще се отдалечавам, докато най-сетне изчезна във вечния мит — Жив Бог!
Това е, разбираш ли ме? Аз не съм водач; камо ли вожд. А Бог, Запомни го. Съвсем различен съм от водачите и вождовете. Боговете не носят отговорност за нищо с изключение на генезиса. Боговете приемат всичко, следователно нищо. Боговете трябва да бъдат идентифицирани, но остават анонимни. Боговете не се нуждаят от духовен свят. Моите духове ме обитават, готови да се отзоват при първо повикване. Споделям го с теб, тъй като ми е приятно да го сторя и да ти разкажа какво научих за тях и с тяхна помощ. Те са моята истина.