В централния тунел сержант Грей и групата му бяха открили бойната глава. При взривяването на ракетата тя се бе забила в земята. По някаква случайност главата — монтирана точно пред горивния резервоар и зад системата ТЕРКОМ и камерата на ДТЕОС — беше сравнително непокътната. Детонаторът представляваше модулна инсталация над експлозивите. Като се следваха отпечатаните в обвивката инструкции, той лесно можеше да се препрограмира или свали. Огъст каза на сержант Грей да настрои брояча, но да не го включва, докато не му нареди.
След това полковникът и генералът излязоха от пещерата и се насочиха към подножието на склона. По пътя Огъст му разказа как Катцен спасил живота на израелеца. Спасяването на Фалах бе позволило на командосите по-бързо да влязат в базата на терористите.
Роджърс се засрами от съмненията си към еколога. Трябваше да се досети, че състраданието на този човек се подхранва от сила, а не от слабост.
Под скалния перваз редник Мюзикант, Фалах и командосите от група Б полагаха всички усилия, за да помогнат на ранените кюрди. Заключените с палци един за друг пленници се бяха възстановили от неофосгеновата атака и седяха опрели гръб в дънера на едно от дърветата. Бяха заключени по двойки и не можеха да избягат. На тревата лежаха седем души. Като следваха инструкциите на санитаря, командосите повдигаха краката на мъжете върху купчина клони и помагаха за освобождаването на дихателните им пътища.
Мюзикант вече бе прелял на по-сериозно ранените малкото плазма, с която разполагаше. В момента Фалах, който имаше известна медицинска подготовка от „Миста'аравим“, правеше инжекции с епинефрин10 на изпадналите в хиповолемичен шок кюрди.
С изключение на полковник Седен, за когото се грижеше редник Девон, останалите от освободените членове на РОЦ седяха по камъните или се бяха облегнали на дървета край главния път. Те гледаха към долината и не забелязаха пристигането на Роджърс. Генералът искаше нещата засега да останат така.
— Редник — каза Огъст, — искам да прегледаш генерал Роджърс колкото може по-бързо.
— Да, сър.
Роджърс хвърли поглед към полковник Седен. Редник Девон беше свалила съдраната му риза и промиваше със спирт огнестрелната му рана.
— Първо се погрижете за него — отвърна генералът.
— Генерале — възрази Огъст, — раните ви трябва да се превържат.
— След полковника — категорично отсече той. — Това е заповед.
Огъст сведе очи. После погледна към Мюзикант.
— Изпълнявай, редник.
— Да, сър — отвърна санитарят.
Роджърс се обърна и застана пред кюрдите. Погледна надолу към мъжа, който седеше най-вляво. Терористът беше в безсъзнание. По гърдите и ръцете му имаше тъмни изгаряния и дишаше с пресекливи хрипове.
— Този човек насочи пистолет към главата на полковник Седен, когато двамата с него попаднахме на засадата. Казва се Ибрахим. Той държеше пистолета, докато спътникът му Хасан гореше полковника с цигара.
— За съжаление — отвърна Мюзикант, — мисля, че Ибрахим няма да може да бъде изправен пред съда за деянията си. Има изгаряния трета степен по гърдите и гърба и вероятно е получил тежки увреждания на дихателната система. Загубил е и много кръв.
Обикновено Роджърс съчувстваше на ранените бойци, независимо от убежденията им. Но този човек бе терорист, а не войник. Всичко, което беше извършил, от взривяването на неукрепен язовир до засадата на РОЦ, като цяло или отчасти бе насочено срещу невъоръжени цивилни. Генералът не изпитваше към него нищо.
Огъст се взираше в очите му.
— Хайде, генерале. Седнете.
— След малко. — Приближи се до следващия мъж. По ръцете, краката и гърдите му имаше червени изгаряния. Той беше в съзнание и с яростен поглед се взираше в небето.
Генералът небрежно посочи към него с пистолета.
— Ами този?
— Той е в най-добро състояние от цялата група — отвърна Мюзикант. — Трябва да е водачът им. Хората го пазят. Получил е изгаряния втора степен и слаб шок. Ще оживее.
Роджърс погледа мъжа за миг, после приклекна до него.
— Това е човекът, който ме изтезаваше — каза.
— Ще го вземем в Щатите заедно с нас — отвърна Огъст. — Ще го изправим пред съда. Няма да му се размине.
Генералът не преставаше да гледа към Сиринер. Кюрдът бе замаян, но в очите му не се четеше разкаяние.