— Кюрдите навярно имат тайни привърженици, готови да действат и в други градове — рече Худ.
— Несъмнено. Макар че онези в Анкара сигурно вече са се пръснали като хлебарки. Уведомих президента. Имам предчувствието, че кюрдите възнамеряват да превърнат Анкара, Истанбул и Дамаск в зони на смъртта като част от цялостния си план.
— За да подпалят война и в резултат на мирния договор впоследствие да получат своя родина — отвърна Худ. — Разговаряли сме за това в Белия дом.
— Според мен това заключение е абсолютно точно — каза Хърбърт. — Единствената добра новина е, че успяхме да пратим един израелски войник друз6 в долината Бекаа, за да потърси РОЦ. Въпреки че са ни бръкнали с шестнайсеткилометрова сламка в окото, нашият ветеран от Сайерет Ха-Друзим би трябвало да успее да го открие. Командосите от „Страйкър“ сигурно ще пристигнат в Израел след около пет часа и тогава ще могат да се съберат в Бекаа.
— Какво казват Анкара и Дамаск? — попита Худ.
— Анкара иска информация също като нас, но Дамаск започва да нервничи. Генерал-майор Бар-Леви в Хайфа се е свързал със своите «Миста'аравим»-ски агенти под прикритие в еврейския щаб.
— Онези, които се правят на араби ли?
— Точно така. Всъщност това са опитни агенти от специалните сили, които виждат и чуват почти абсолютно всичко. Според тях започнало безпрецедентно преследване на кюрди. Арести, доклади за побои, сериозна работа. Имам предчувствието, че положението съвсем скоро ще се влоши. — Шефът на разузнаването замълча за миг. — Нали разбираш, Пол, заради Майк. Ако наистина е пролял кръв, опитвайки се да превземе РОЦ, предполагам, че убийството на първата съветничка Морис е тъкмо заради това.
— Защо?
— Защото означава, че кюрдите искат да му отмъстят, без директно да го нараняват. Нали знаеш кой винаги е правел така?
— Да, зная. Сесил Б. де Мил7. Когато искал някоя актриса да изглежда ужасно уплашена, той крещял на гримьорката или гардеробиерката й.
— Много добре, Пол. Впечатлен съм.
— Такива неща могат да се чуят из Лос Анджелис — отвърна той. Погледна часовника си и се ядоса. Беше го погледнал преди по-малко от минута. — Трябва да тръгвам, Боб. Имам среща с доктор Насър. А ти е известно, че винаги попадам в улични задръствания.
— Точно както Джоб попада във всевъзможни беди.
— Да. Отгоре на всичко се чувствам съвсем безполезен.
— Не повече от мен. Изпратих предупреждение до всички наши посолства веднага щом научих за граничния инцидент с РОЦ. Свързах се с хората от агенциите за дипломатическа охрана навсякъде, но госпожа Морис се е изплъзнала от тях. Копелетата са знаели коя овца ще се отклони.
— Вината не е твоя — рече Худ. — Реагирал си бързо и правилно.
— И предвидимо, и точно това трябва да променим. Когато врагът знае къде са хората ти и как да стигне до тях, а ти не, можеш да очакваш неприятности.
— Правилната преценка…
— Да — прекъсна го Хърбърт. — Зная. В повечето професии човек се учи, като губи пари. Ние се учим с цената на човешки животи. Боли, но не можем да сторим нищо.
Худ нищо не каза, тъй като той беше прав. Обсъдиха някои от въпросите около „Страйкър“, включително факта, че групата щеше да пристигне в Израел, преди Конгресът да започне заседанието си. И че на командосите можеше да им се наложи да действат преди Комисията за контрол на разузнаването към Конгреса да има възможност да одобри акцията. Пол каза, че ще подпише заповед, за да поеме цялата законова отговорност за действията на „Страйкър“. Нямаше намерение да ги остави да чакат в пустинята, ако имаха шанс да спасят Роджърс и хората му.
Хърбърт му пожела успех в мисията в Дамаск и затвори. Седнал сам в тъмната, тиха стая, Худ обмисли онова, което се бе приготвил да направи. За да спаси шестима души, за които само се надяваха, че са живи, рискуваше живота на осемнайсет млади командоси. И все пак му се струваше правилно. Защото хората от „Страйкър“ бяха обучени тъкмо за такива операции и искаха да вършат точно тази работа. Изискваше го националната гордост, както и лоялността към колегите им. Имаше толкова много основателни причини, макар че никоя от тях не можеше да се сравнява с ужасното бреме на заповедите и на тяхното изпълнение.
„Къде е Майк Роджърс в този момент, в който най-много ми трябва?“ — помисли си, когато се изправи от тежкия, лакиран стол.