Чиста победа — два трупа и един заложник. Но какво й даваше тази победа?
Момичетата се показаха от укритието, отидоха при нея, но веднага тръгнаха обратно. Зоя ги изпрати на пост. Току-виж се прокраднал някой любопитен… Нямаше нужда от излишни свидетели.
Докато дебелакът лежеше на земята, двете с Анка претърсиха колата му и намериха пет ТТ-та. Значи първоначално са имали намерение да им продадат оръжието, но алчността е заслепила разума им. И трябваше да платят за това с живота си.
Дебелакът дойде на себе си и се опита да се изправи. В челото му тутакси беше опрян пистолет.
— Е, какво, изрод такъв, ще говориш ли — попита Зоя.
— За какво?
Беше наплашен до смърт.
— Къде криеш пушкалата?
— В колата — каза той, без да се замисля. — Под седалките…
— Тези вече ги взехме. Интересува ме къде криеш останалото.
— Това е всичко, друго нямам!
— Я си помисли пак! — Зоя многозначително погледна пистолета в ръцете си.
— Добре де, ще ви покажа…
— Апартамент, къща, склад… — Зоя искаше да знае на какво място точно крие оръжието.
— Къща…
— Има ли някого там сега?
— Няма…
— Внимавай, ако лъжеш, това ще е последната лъжа в живота ти.
— Не ви лъжа!
— Имаш ли снайпери?
— Да.
— Много ли са?
— Достатъчно…
— Отлично! Да тръгваме.
Поляха труповете с бензин и ги подпалиха. Разглобиха карабините, изтриха отпечатъците от пръсти от всички части, отново ги събраха и ги захвърлиха до труповете.
Тръгнаха с двете коли. Дебелакът караше седмицата, Зоя и Любка седяха отзад. В тила му беше опрян пистолет. Анка взе другите момичета с тяхната лада шестица.
Не ги бе ги излъгал. В къщата, в която живееше под наем с приятелите си, наистина нямаше никого. Влязоха безпрепятствено и слязоха в мазето. Дебелакът включи лампата, махна няколко тухли от стената и отвори един тайник.
Зоя направо ахна.
Само пистолетите бяха над петдесет. Всичките руско производство, от система ТТ и „Стечкин“.
— Хубави пистолети са, още със заводската смазка — каза дебелакът почти плачейки. — Дулата са с резба за заглушител…
Всички пистолети имаха пълен комплект боеприпаси и всичките бяха със заглушители.
Но Зоя се интересуваше най-вече от снайперистките винтовки. Бяха двадесет и четири на брой, също руски.
— А това са винтовките СВД-С4 и СВУ5… — каза дебелакът, но този път не се сдържа и очите му се насълзиха.
Със СВД-С-то Зоя вече беше запозната. Бяха петнадесет. СВУ-тата бяха отлични винтовки, просто супер. Ценното на това оръжие бе, че е с отрязан дулен искрогасител, а на негово място е монтиран уредът за безшумна стрелба. Че са с оптически прицели, бе ясно от само себе си. Разбира се, те също бяха с пълен комплект боеприпаси.
Освен всичко останало, в арсенала имаше и около двадесет ръчни гранати.
— Големи идиоти сте били — подсмихна се иронично Зоя, поглеждайки дебелака. — Искали сте да забогатеете от нищо, за пет хиляди долара се полакомихте. А имате цяло съкровище тук, да го бяхте продавали по малко, щяхте да направите пари.
— Абе верно, кой ни би през ръцете… А всичко това тук не е наше. Работим за един човек.
— И сте вземали само процент.
— Точно така.
— Добре! Хайде, запретвай ръкави и лека-полека пренасяй стоката в колата.
Още през нощта цялото оръжие беше скрито в квартирата им. Любка и Ирка останаха да пазят безценното съкровище. Зоя и Витка излязоха с колата заедно с дебелака, а Анка и Тонка тръгнаха след тях.
— Къде отиваме? — плахо попита мъжът.
— Трябва да изчезнеш от Москва. Завинаги — студено му отвърна Зоя.
— Да, да, разбирам ви…
— Така че ще те изкараме от града, а колата ще я конфискуваме.
— Правете каквото искате…
Беше готов и душата си да им продаде, само и само да го оставят жив. Много, ама много му се живееше на човека.
Той лично шофира, докато напуснаха пределите на града. Стигнаха до едно безлюдно място.
— Спри тук.
Дебелакът послушно спря колата и в тила му веднага беше опряно дулото на пистолет.
— Неде…
Не успя да довърши. Куршумът го накара да млъкне завинаги. На Зоя изобщо не й беше жал за него.
Хвърлиха пистолета в скута на покойника, заляха колата с бензин и я подпалиха. С това историята с търговците на оръжие за нея беше приключена. Започна нова.