Плахов погледна въпросително закрилника си.
— Е, какво ще кажеш?
— Ами честно казано, перфектна работа. Явно не са действали някакви дилетанти. Как, казваш, е името на фирмата?
— „Черната стрела“. Като романа на Стивънсън.
— Наистина. Това момиче е същински пират. Явно фирмата й е много сериозна. Значи утре ще дойдат за парите.
— Да… Какво си намислил? — изтръпна Плахов. — Не искам да се намесваш. Имам жена и деца…
— Не се плаши бе, човек — успокои го Цепеницата. — Просто на някои хора трябва да… Ами такова… Общо взето, разбра ме…
Под „такова“ се подразбираше поръчково убийство.
— Да не би и ти да имаш някакви проблеми?
— Аз нямам проблеми. Просто искам да пробутам тази твоя „Черна стрела“ на един много голям човек. Ама мноого голям, ти казвам. Постоянно ме тормози — разприказва се Цепеницата. — А на него пък му дошло до гуша от един калъф. Иска да се отърве от него.
— Само този „калъф“ да не ви вземе под носа поръчката, че тогава с твоя „мноого голям човек“ е свършено.
— Не схващаш ли, точно затова ми трябва този твой килър. Между другото, фирмата трябва да се казва „Коварната стрела“. Много е подла тази жена.
— Значи дължа живота си на коварството.
— Излиза, че е така…
Зоя беше доста наплашена, когато се качваше в мерцедеса, в който я покани да седне някакъв як бабаит с анцуг.
В колата я чакаше младо момче с пронизващ поглед, широко чело, сплеснат нос и тънки устни. Не би могло да се каже, че е красавец. Но в момента не я вълнуваше точно това. Нямаше нужда от мъж, а от поръчител.
Провървя й. Заедно с парите Плахов помолил да й предадат, че днес на еди-кое си място ще я чака един много сериозен човек, който се нуждае от услугите й. При това намекнал, че въпросният заема високо място в йерархията на подземния свят.
Тя се убеди лично в това. Сигурно ставаше дума за някой мафиотски кръстник. Не грешеше.
Поздрави го сдържано. Човекът й отвърна също със сдържано кимване.
— Препоръчаха ви доста сериозни хора — каза той с пресипнал глас, без да я поглежда. — Затова няма да разтягаме локуми и направо ще преминем към работата.
На предната седалка седеше едно здраво момче с врат на борец. Той се обърна към Зоя и й подаде кожена папка със златиста щампа.
— Отворете я.
Тя го стори и видя няколко снимки на един и същи човек.
— Трябва да бъде ликвидиран. И то колкото се може по-скоро. Най-много до три дни.
— С какво се занимава?
— Банкер е. В папката има кратка информация за него.
— Колко?
Финансовият въпрос я интересуваше най-вече.
— Десет хиляди долара.
— Петнадесет.
Трябваше да се пазари, иначе никога нямаше да спечели много пари. А тя искаше на всяка цена да стане богата.
— Добре, нека бъдат петнадесет — кимна й поръчителят.
Петнадесет бона не бяха чак толкова много. За работата на един снайперист бяха достатъчни, но в случая тази сума й се плащаше за цялата операция, от разузнаването до оттеглянето от огневата позиция.
— Оръжието от вас ли е? — попита Зоя.
— Мога да го уредя, разбира се. Какво оръжие ще ви свърши работа?
— Винтовка СВД. Но и сами можем да го подсигурим.
— Плюс пет хиляди отгоре устройва ли ви? — Поръчителят веднага разбра накъде бие.
— Напълно.
— Тогава мога да очаквам положителен резултат след три дни, така ли?
— Разбира се.
Зоя имаше пълното право да иска допълнително заплащане и за спешна поръчка. Можеше да вдигне още и основната цена. Но реши да не прекалява, защото можеше да си спечели име на стабилен, но алчен делови партньор. А в такъв случай можеше да не получи повече поръчки.
Банкерът беше ликвидиран от Ирка. С изстрел от четиристотин метра тя го прониза точно в сърцето, а с контролния отнесе черепа му. При оттеглянето от местопрестъплението не беше оставила никакви следи. Освен винтовката, но по нея нямаше отпечатъци от пръсти нито отвън, нито отвътре.
Поръчителят остана доволен. Поръчката беше изпълнена с едно денонощие предсрочно.
Беше есента на 1991 година. Много хора изгоряха финансово. Някак от само себе си отшумя неуспешният опит за държавен преврат.6
Но Зоя не се интересуваше от всичките тези неща. Тя не получаваше пари в копейки или рубли, вземаше само американска валута. Затова спестяванията й изобщо не пострадаха. А държавният преврат пък най-малко я вълнуваше. Беше й все едно каква ще бъде властта, стига само да има търсене на услугите й. А такова търсене ще има винаги…
6
През август 1991 г. група държавни и партийни деятели предприемат опит за държавен преврат, който не получава нужната подкрепа от народа. По-късно през декември същата година Белорус, Украйна и Русия обявяват оттеглянето си от СССР, с което той престава да съществува — Б.а.