Никита се замисли за миг и се усмихна с половин уста.
— Честно казано, въпросът е много на място. По Посечения е стрелял наемен убиец.
— Това е ясно…
— Този наемен убиец е преследвал мен. Но си изпати Посечения.
— Той какво, да не би да се е объркал?
— Не. Случаят е друг. Дълго е за разказване.
— Ами ние не бързаме — наместя се по-удобно в креслото Светлов.
— Нали казахте, че нямате много време…
— Е, хайде сега, другата работа може да почака.
— Няма да ви разкажа цялата история — заканително поклати глава Никита. — Дори да ме изтезавате… Но едно-друго мога да ви подшушна. Игор, помниш ли, ти ме предупреди, че Витал иска да ми види сметката.
— Е, как да не помня.
— Оказа се прав. След мен на Канарите е бил изпратен килър. Но не ме намерил.
— И продължил да те преследва тук.
— Точно така. Не го е възпряло даже това, че Витал е бил вече в гроба, и това му е било известно.
— Значи зад този килър стои много сериозна организация.
— Именно. Оглавява я жена. Зоя Кречет. За нея работят основно жени, но има и мъже.
По лицата на Светлов и Вершинин се изписа нескрито любопитство. Обяснимо — информация за банда наемни убийци не се намира под път и над път.
— Организацията е разделена на две структури — продължи Никита. — Всяко звено действа автономно. Убийците и групите за поддръжка са свързани с така наречените организатори, чрез тях — с бригадирите. Нагоре веригата продължава с диспечери и посредници. И вече чрез тях може да се стигне до самата дама в черно. Само чрез тях и чрез никой друг…
— Много интересно — каза Вершинин, замислен дълбоко.
— Откъде имаш тази информация?
— Ами едно мишленце ми я каза…
— А къде е сега това мишленце?
— Ами задави се със сиренце…
— И умря?
Нямаше намерение да предава Анка на ченгетата. Защото тя, на свой ред, щеше да предаде Марта. А Никита се страхуваше точно от това.
— Добре де, да оставим мишленцето — със съжаление въздъхна Светлов.
Явно е имал голямо желание да поговори лично с осведомителя.
— Как да влезем в следите на организаторите?
— Вече влязох.
— А бригадирите?
— Дай по-нагоре.
— Какво значи по-нагоре?
— По-нагоре са диспечерите. И до тях се добрах. След това е посредникът. Но той, уви, ми се изплъзна. Предполагам, вече сте научили за взрива на улица „Пионерска“.
— Да му се не види! — онемя от изненада Вершинин. — Значи ти си бил!
— Не, не, не бях аз. Дамата в черно е предвидила всичко. В случай на опасност посредникът трябва да й изпрати сигнал. За целта при него има радиопредавател. Примитивен, но с голям капацитет. Натискаш копчето, устройството изпраща сигнал и после се взривява.
— Така посредникът отива в рая.
— Именно.
— Излиза, че си я стреснал тази Зоя, тоест жената в черно.
— Май е така.
— Не трябваше сам да се захващаш с тази работа.
— Не трябваше. Мислех, че така ще стане по-добре.
— А стана по-зле. Какво предлагаш да правим сега? — попита Светлов.
— Имам адресите на килърите и на другите членове на една от бригадите.
— Отлично! — зарадва се Вершинин и се обърна към Светлов: — Трябва да се обадя вкъщи. Да им кажа, да не ме чакат.
Още на място, криминалистите се заеха с трескава дейност. Свързаха се с началниците и колегите си. Описаха им накратко ситуацията и получиха подкрепата им за начало на операцията. И тя започна.
С акцията по залавянето на килърите се зае Вершинин. Светлов остана с Никита.
— Положението е много сериозно — каза той. — Ако всичко, което ни каза, е вярно, значи Зоя Кречет е вече нащрек. И предполагам, ти е ясно, че не стои със скръстени ръце. Възможно е самият ти да се намираш в голяма опасност.
— И тя е в опасност.
— Харесва ми доброто ти настроение. Но шегата настрана. Преди всичко искам да знам телефона на посредника.
Към полунощ той получи разпечатка с номерата, които са се свързвали с него. Един се открояваше. Светлов уточни адреса, на който е регистриран. Намираше се в район „Отрадное“.
Светлов тръгна лично натам, заедно с трима въоръжени омоновци8.
Никита тръгна с тях, също въоръжен. Разбира се, нямаше намерение да показва на никого ТТ-то си.
Беше късно през нощта. Крайният квартал отдавна спеше. Намериха нужния вход, етаж и апартамент. Прозорците бяха тъмни — собствениците или спяха, или изобщо ги нямаше.