Операцията на Дагула IV била третото по мащаби бягство на военнопленници в историята, твърдеше комодор Тънг. Тъй като военната история беше негово хоби, той навярно имаше право. „Дендарии“ бяха измъкнали над десет хиляди войници изпод носа на Сетаганданската империя и ги бяха превърнали в нова партизанска армия на планета, смятана от сетаганданците за лесна плячка. Цената бе нищожно малка в сравнение с грандиозните резултати — освен за онези, които бяха платили за триумфа с живота си. За тях цената беше нещо безкрайно, разделено на нула.
Последиците от Дагула обаче им струваха прекалено много. Разярените сетаганданци ги бяха преследвали чак докато „Дендарии“ не пресякоха границите на политическа юрисдикция, които бойните кораби на империята не можеха да преминат. След това продължиха да отмъщават с нелегални саботажни групи. Майлс смяташе, че най-после са избягали от убийците.
— На Дагула IV ли понесохте всички тези щети? — все още заинтригуван от совалката, попита инженерът.
— Дагула е секретна операция — сковано отвърна Майлс. — Не подлежи на обсъждане.
— Преди няколко месеца направихте страхотна сензация — увери го земянинът.
„Боли ме главата…“ Майлс притисна длан към челото си, после скръсти ръце и мъчително се усмихна на инженера.
— Чудесно — промърмори той. Командир Куин потръпна.
— Вярно ли е, че сетаганданците са обявили награда за главата ви? — весело продължи разпита си земянинът.
Майлс въздъхна.
— Да.
— Ооо! — рече инженерът. — Ааа! Мислех, че са само приказки. — Сякаш засрамен, той отстъпи назад. Или се боеше, че полепналото по наемника смъртоносно насилие е заразно? Можеше да се окаже прав. — Добре, как смятате да платите за ремонта?
— В брой при изпълнение на поръчката — бързо отвърна Майлс. — След като моите инженери одобрят работата ви. Струва ми се, това са условията, които ни предложихте.
— Хм… да. Хм. — Вниманието на земянина вече не бе насочено към совалката. Майлс усещаше, че е превключил на делови режим. — Такива условия обикновено предлагаме на фирмите, които са ни постоянни клиенти.
— „Свободните наемници от Дендарии“ са фирма от Джаксън Хол1.
— Мм, да, но… как да се изразя… най-сериозният риск, който поемаме с обичайните си клиенти, е да банкрутират, а ние сме взели всички законни предпазни мерки. Положението с вашия наемнически флот е… хм…
„Чуди се как да получи пари от труп“ — помисли си Майлс.
— …малко по-рисковано — искрено довърши инженерът и извинително сви рамене.
„Поне е честен.“
— Няма да искаме по-висока цена. Но се боя, че ще се наложи да помолим за предварително заплащане.
„Щом стигнахме до търговски обиди…“
— Но така нямаме гаранция срещу некачествени услуги — възрази Майлс.
— Можете да ни съдите — отбеляза инженерът, — също като всички останали.
— Мога да взривя… — Той забарабани с пръсти по шева на панталона си, където в момента нямаше кобур. Земята, старата Земя, цивилизованата Земя. Застанала плътно до него, командир Куин леко го докосна по лакътя. Майлс й прати успокоителна усмивка — не, нямаше намерение да се поддаде на странните особености на адмирал Майлс Нейсмит, главнокомандващ на „Свободните наемници от Дендарии“. Просто беше уморен, това казваше усмивката му. Едва доловимото разширяване на блестящите й кафяви очи му отвърна: „Глупости, адмирале“. Ала това беше друг спор, който не можеха да продължат тук, на глас и пред публика.
— Ако желаете — хладно заяви инженерът, — можете да потърсите по-добро предложение.
— Търсихме — лаконично отвърна Майлс. „Както добре ти е известно…“ — Ясно. Хм… какво ще кажете… половината в аванс, другата половина при изпълнение на поръчката?
Земянинът се намръщи и поклати глава.
— „Кеймър“ не надува сметките си, адмирал Нейсмит. И надценките ни са сред най-ниските в бранша. Гордеем се с това.
След случилото се през последните месеци от думата „надценки“ го заболяха зъбите. Какво всъщност знаеха тук за Дагула?
— Ако наистина се безпокоите за качеството на работата ни, можете да внесете парите на сметка, контролирана от трета неутрална страна, например от самата банка. От гледна точка на „Кеймър“, този компромис не е най-благоприятен, но повече нищо не мога да направя.
„Трета неутрална земянитска страна“ — помисли си Майлс. Ако не се беше уверил в качествената работа на „Кеймър“, нямаше да е тук. Проблемът бяха собствените му финансови възможности. Които изобщо не интересуваха „Кеймър“.