– Това са Сами и Психо – казва Пирата зад нея.
Звучи изплашено.
– Това не са имена – осведомява го Брит-Мари.
– Сами си е име, струва ми се. Но на Психо му викат Психо, защото е психопат – казва Пирата така, сякаш не смее да произнесе имената им твърде високо.
– И си нямат друга работа по това време на деня, разбира се – казва Брит-Мари и поглежда часовника демонстративно, но само малко.
Пирата свива рамене.
– В Борг никой няма работа. Освен тези, които са страшно стари.
Брит-Мари хваща лявата си ръка с дясната. После дясната с лявата. Опитва да не се засегне.
– Онзи вдясно има татуировки по ръцете – отбелязва тя.
– Това е Психо. Той е луд. Сами е много готин, но Психо е... знаеш, опасен. Не бива да се караш с него. Майка ми ми е забранила да ходя на гости на Вега и Омар, когато Психо е там.
– Какво, за Бога, би правил той в дома на Вега и Омар? – пита Брит-Мари.
– Сами е големият им брат – казва Пирата.
Вратата на пицарията се отваря. Вега излиза навън с две пици и ги подава на Сами. Той я целува по бузата. Психо ѝ се ухилва, а тя го поглежда все едно е повърнал в новата ѝ раница. После затваря вратата с трясък. Черната кола напуска паркинга.
– Не ядат в пицарията, когато Свен е там, Вега им е забранила – обяснява Пирата.
– Ха. Разбирам я, разбира се. Знае, че ги е страх от полицията, естествено – констатира Брит-Мари с разбиране.
– Не, знае, че полицията я е страх от тях – поправя я Пирата.
В това отношение малките общности са като хората. Ако не задаваш твърде много въпроси и не местиш тежките мебели, може и да не се сблъскаш с лошите им страни.
Брит-Мари изтупва полата си. После изтупва ръкава на Пирата. Иска ѝ се да сменят темата и той ѝ помага:
– Вега пита ли те вече?
– Какво да ме е питала? – пита Брит-Мари.
– Дали искаш да ни станеш коуч.
– Определено не! – възкликва Брит-Мари. После хваща оскърбено едната си ръка с другата и пита: – Какво означава това?
– Треньор. Трябва да имаме такъв. Има купа в града, могат да участват само отбори с коуч.
– Купа? Като състезание? – пита Брит-Мари.
– Като купа – отговаря Пирата.
На Брит-Мари условията на състезанието като че ли не са ѝ кристално ясни.
– На такова време? Навън? Това е нелепо!
– Не, купата е на закрито. В една зала в града – казва Пирата, след което съвсем недоумяващо задава ответен въпрос: – Ама какво всъщност искаш да кажеш? Какво общо има времето с футбола?
Все едно двете нямат нищо общо.
Брит-Мари смята много, ама много уверено да каже, че не е уместно да се рита топка на закрито, каквото е твърдото ѝ убеждение, но не успява, защото на вратата се чука. Отвън стои момче на годините на Пирата. Освен това е с дълга коса.
– Ха? – казва Брит-Мари.
– Бен тука ли е, един вид? – пита момчето.
Крайно неясно е каква роля има „един вид“ в изречението. Все едно момчето е попитало: „Бен почти тук ли е?“.
– Кой? – пита Брит-Мари.
– Бен? Или, един вид, както там го наричат в отбора му. Пирата?
– Ха. Ха. Ха. Тук е, но е зает – казва Брит-Мари уверено и понечва да затвори вратата.
– С какво, един вид? – пита момчето.
– Има среща. Или дейт. Или както му викате.
– Знааам. С мееен – изпъшква момчето.
Брит-Мари, която няма предразсъдъци, хваща едната си ръка с другата и казва:
– Ха.
Момчето дъвче дъвка. На Брит-Мари това не ѝ харесва. Човек всъщност може да прави така, да не харесва дъвченето на дъвка, дори и да няма предразсъдъци.
– Епично лейм[14] е да се казва „дейт“ – казва момчето.
– Пира... Бен го каза. По мое време казвахме „среща“ – защитава се Брит-Мари.
– И това е епично лейм – изсумтява момчето.
– А вие какво казвате? – пита Брит-Мари критично, но само малко.
– Нищо. Просто „навън“, един вид – казва момчето.
– Ще те помоля да изчакаш тук – казва Брит-Мари и затваря тежко вратата.
Пирата още е в банята и наглася косата си. Щом вижда Брит-Мари в огледалото, започва едва ли не да подскача във въздуха.
– Той ли беше? Нали е фантастичен?
– Определено е нелюбезен – казва Брит-Мари, но Пирата явно не чува нищо, защото когато скачаш в баня, се вдига доста шум.
Брит-Мари откъсва парче тоалетна хартия, маха внимателно един косъм от блузата на Пирата, увива го старателно в хартията, която след това хвърля в тоалетната, и накрая пуска водата.
– Бях останала с впечатлението, че ще ходиш на дейт с момиче.