Щом минава покрай Брит-Мари, забавя малко крачка и съвсем за кратко среща погледа ѝ.
– Хуба... хубав ден – пожелава той.
– И на теб... искам да кажа и на вас. Хубав ден и на вас – отговаря Брит-Мари и прехапва бузи.
– Becarefuloutthere[20], шерифе! – виква Кент на телевизионен английски.
Свен стои на място, забил поглед в пода. Брит-Мари успява да види как свива единия си юмрук, преди да го прибере в джоба си. Все едно пъха животно в торба. Зад него вратата звънва радостно.
Брит-Мари стои нерешително пред касата. Кент има способността да постига този странен ефект. Може да се чувства толкова комфортно на някое място, че да накара Брит-Мари веднага да се почувства като чужд човек. Кент я потупва по гърба и размахва визитките.
– Моля те, Кент. Не можеш ли поне да си обуеш обувките? – прошепва тя.
Той поглежда чорапите си учудено. Единият от тях има дупка и Кент размърдва палеца си, който се подава навън.
– Разбира се, скъпа, разбира се. Естествено. Така и така трябва да тръгвам. Дай визитките на онова хлапе Омар, когато се появи!
Разтърсва драматично китката си, така че часовникът му да изшумоли. Брит-Мари, както и всички хора, които Кент някога е срещал на опашка в бензиностанция, знаят, че часовникът е много скъп. После Кент пъхва картичките в ръката ѝ и я целува по бузата.
– Довечера ще се върна! – виква той на излизане и секунда по-късно вече е изчезнал.
Брит-Мари остава на място, по-нерешителна от всякога. Не знае какво да прави, затова прави това, което прави винаги. Чисти.
Някоя не я спира. Или не ѝ пука, или точно обратното.
Омар идва по обяд. Веднага се залепя за Брит-Мари, все едно двамата са последните хора на земята, а тя държи последната опаковка чипс.
– Кент тук ли е? Идвал ли е? Ще дойде ли? – чуди се той и я дърпа за ръката.
– Кент е при счетоводителя си. Ще се върне довечера – информира го Брит-Мари.
– Уредих му страшни джанти за БМВ-то! Адски тежки! Искаш ли да ги видиш? Ще му ги дам на цена за приятели... нали знаеш! – виква Омар.
Брит-Мари не пита какво означава това, защото може и да означава, че някой камион, който дори не е трябвало да спира в Борг, е напуснал градчето малко по-лек, отколкото е пристигнал.
Щом Брит-Мари му дава визитните картички, Омар млъква рязко. Държи ги все едно са направени от безценна коприна. Вратата звънва. Влиза Вега. Не поглежда Брит-Мари.
– Здравей, Вега – казва Брит-Мари.
Вега я игнорира.
– Здравей, Вега – повтаря Брит-Мари.
– Гледай какви АДСКИ визитки, а? От Кент са! – възкликва Омар, а очите му блестят.
Вега посреща думите с безразлично мълчание и отива в кухнята. Скоро чуват, че мие съдове, макар да звучи по-скоро сякаш се опитва да убие нещо, което пълзи в мивката. Някоя излиза от кухнята и свива извинително рамене към Брит-Мари.
– Много е ядосана, Вега, знаеш.
– Как разбра? – пита Брит-Мари.
– Тийнейджърка. Мие чинии доброволно. Значи е страшно ядосана, а?
Брит-Мари трябва да признае, че това звучи логично.
– Защо е ядосана?
Омар отговаря разпалено:
– Защото знае, че Кент е бил тук, и се досеща, че ще се чупиш!
Самият той не звучи особено натъжен от този факт, тъй като възможността да замени треньор по футбол за спекулант с автомобилни джанти явно му се струва като достатъчно добра сделка.
– Ще остана в Борг до края на състезанието – казва Брит-Мари колкото на момчето, толкова и на себе си.
Омар като че ли не я слуша. Дори не я поправя, че се казва „купа“. На Брит-Мари почти ѝ се иска да го бе направил.
Мъжете с брадите и шапките влизат през вратата. Пият кафе и четат вестници, като се преструват, че Брит-Мари не е там, но днес изглеждат по-отпуснати от обикновено, сякаш знаят, че скоро няма да им се налага да се преструват.
Карл също влиза в пицарията. Носи червена шапка и взима нов пакет. Брит-Мари почти се решава да го пита какво има вътре, но вратата иззвънява след него, преди думите да успеят да излязат от устата ѝ. До нея Някоя се движи напред-назад в инвалидната си количка. Яде корнфлейкс от пакета. Брит-Мари не отива да ѝ донесе чиния. Някоя изглежда така, сякаш почти ѝ се иска да го бе направила.
– Карл строи такова, как се казва? Парник! – казва тя, а от устата ѝ изригва фонтан от царевични трохи.
– Извинявай? – извинява се Брит-Мари и изтупва трохите, попаднали върху сакото ѝ.
– Парник. Знаеш. За растения и такива неща – пояснява Някоя услужливо.
– Ха. Това ли съдържат всички пакети?
– Да, знаеш, Карл и жена му станаха Карл[21] и жена един петък преди четиринайсет години. И оттогава: всеки петък Карл купува, такива, цветя. После: финансова криза, спедиторската фирма затвори, всичко затвори. Карл беше такъв, как се казва? Механик на камиони! Но сега: безработен, да. Магазинът за цветя в Борг затвори. Няма пари, няма цветя. Затова Карл строи парник в двора, така че жена му да получава цветя всеки петък, да!
20
Внимавай, докато си навън (англ.). Фразата добива популярност покрай полицейския сериал „Сините от Хил Стрийт“. – Б. пр.