Разговорът тръгна в една посока, когато Жан-Жак Хофстеде поде любимата си тема — пътешествието из Италия, което беше направил преди петнадесет години заедно с един богат хамбургски сродник. Разказа за Венеция, Рим и Везувий, описа вила „Боргезе“, гдето покойният Гьоте написал част от своя „Фауст“, превъзнесе ренесансовите фонтани, от които лъхала прохлада, после гиздаво подкастрените алеи, разходките по които били много приятни... Някой отвори дума за голямата, запустяла градина на Буденброк, непосредствено зад Крепостната порта.
— Да, ей богу — каза старецът, — още ме е яд, че на времето не се реших и не поръчах да я поуредят малко по-човешки! Неотколе пак я обиколих... Тази дива гора е истински срам за нас! Какъв китен имот може да стане, ако се погрижим за тревата и подрежем дърветата в гиздави конуси и кубове...
Обаче консулът протестира разпалено:
— Ради бога, папа! Аз обичам да се разхождам лете из тоя гъсталак, но цялото ми удоволствие ще се развали, ако прекрасната волна природа бъде окастрена по такъв окаян начин.
— Но щом като волната природа ми принадлежи, то, поврага, нямам ли право да я докарам, както аз намирам за добре.
— Ах, татко, когато легна във високата трева под някой бухлат храст, имам по-скоро чувството, че аз принадлежа на природата и че нямам никакво право над нея...
— Кришан, да не преядеш! — извика внезапно старият Буденброк. — На Тилда не вреди; това момиче гълта като ламя...
И наистина беше удивително какви способности развиваше в яденето това тихо, мършаво дете с продълговато, възстаро лице. На въпроса иска ли втори път супа тя бе отговорила проточено и покорно: „Да-а, мо-ля!“ От рибата и шунката бе си избрала два пъти по две от най-едрите късчета заедно с голяма купчина гарнитура; наведена грижливо с късогледите си очи над чинията, тя изяждаше всичко, без да бърза, тихо и на големи хапки. Чула думите на стария домовладика, тя отговори проточено, любезно, учудено и наивно:
— Бо-же мой, чи-чо!
Тя не се стесняваше; ядеше, макар че не надебеляваше и въпреки подигравките, с инстинктивния грабителски апетит на бедни роднини, когато се озоват на богата безплатна трапеза, усмихваше се незлобиво и отрупваше чинията си с хубави неща — търпелива, непоколебима, гладна и мършава.
ГЛАВА ШЕСТА
В две големи кристални блюда пристигна „Пластен пудинг“ — наслоена смесица от бадемови кори, малини, бисквити и яйчен крем; на долния край на масата пък заиграха пламъчета, защото децата бяха сподобени с техния любим десерт — пламтящ стафидов пудинг.
— Томас, синко, бъди така добър — рече Йохан Буденброк и извади от джоба на панталоните си голяма връзка ключове. — Във втората изба отдясно, втората преградка, зад червеното бордо, две бутилки!
Томас, който умееше да изпълнява такива поръчки, изтича и се върна със съвсем прашните и покрити с паяжина бутилки. И в мига, когато от тия неугледни съдове наляха малките десертни чаши със златожълто, сладко като грозде, старо южно вино, пастор Вундерлих стана с чашата в ръка, разговорът секна и той започна тост с ласкави изрази. Попривел встрани главата си, с тънка, шеговита усмивка върху бялото си лице и като движеше с изящни леки жестове свободната си ръка, той говореше с онзи непринуден и приятен събеседнически тон, който обичаше да спазва и на амвона:
—... И така, благоволете, доблестни приятели, да изпразните с мене по една чаша от това хубаво питие за благоденствието на нашите многоуважаеми домакини в техния нов, великолепен дом... за благоденствието на семейство Буденброк, както на присъствуващите, така и на отсъствуващите членове... vivant[25] дълго!
„Отсъствуващите членове ли? — помисли си консулът, като се поклони пред дигнатите към него чаши. — Дали загатва само за ония във Франкфурт и негли за Дюшанови в Хамбург, или старият Вундерлих таи някакви задни мисли… “
Той се изправи и се чукна звънко с баща си, като го погледна сърдечно в очите.
След това се дигна от стола си посредникът Гретйенс и неговата реч продължи доста дълго време; но когато най-сетне свърши, той посвети с малко кресливия си глас една чаша на фирмата „Йохан Буденброк“ и нейния по-нататъшен растеж, разцвет и възход за чест и слава на града.
Йохан Буденброк поблагодари за всички тия любезни думи най-напред като върховен глава на семейството и след това като по-стар шеф на търговската къща — и изпрати Томас за трета бутилка от южното вино; излезе крива сметката, че две ще стигнат.
Говори и Лебрехт Крьогер. Той си позволи да говори седнал, защото това правеше още по-хубаво впечатление, и само жестикулираше най-любезно с глава и ръце; отправи наздравицата си към двете дами в къщата, мадам Антоанета и консулшата.