През висока стъклена врата и по две-три съвсем плоски стъпала, по които минаваха дори коли, се влизаше в двора, гдето отляво се намираше малката пералня. Оттук погледът стигаше в красиво подредената, сега обаче есенно посивяла в влажна градина, лехите на която бяха покрити със сламени рогозки, за да предпазят цветята от измръзване. В дъното градината завършваше с „Портала“ — фасадата на градинската къща в стил рококо. От двора обаче господата свиха по пътя наляво, който водеше между две стени и през втори двор към задната постройка.
Там две хлъзгави стъпала водеха надолу в сводестата изба с глинен под, използувани като склад; от тавана висеше въже, което се навиваше на макара и дигаше чувалите с жито. Но те се изкачиха по чистата стълба отдясно на първия етаж, гдето консулът отвори пред гостите бялата врата за билярдната зала.
Господин Кьопен се отпусна изтощен на един от твърдите столове, наредени покрай стените на просторното, голо и строго на вид помещение.
— Аз най-напред ще погледам! — извика той и изтърси ситните дъждовни капки от жакета си. — Дявол да го вземе, Буденброк! Направихме цяло пътешествие през къщата ви.
И тука, както в стаята с пейзажите, зад месингова решетка гореше печка. През трите високи и тесни прозореца се виждаха влажни червени покриви, сиви дворове и фронтони.
— Един карамболаж, господин сенаторе? — попита консулът, като сваляше щеките от поставката. После обиколи и затвори дупките на двата билярда. — Кой ще бъде с нас? Гретйенс? Докторът? All right[27]! Гретйенс и Юстус, тогава вие вземете другия билярд... Кьопен, трябва да играеш и ти!
Винарят стана с уста още пълна от дима на пурата и се ослуша в един силен повей на вятъра, който свиреше между къщите, мяташе игриво-сластно дъжда върху стъклата на прозорците и после с жален вой се навираше в кюнеца на печката.
— Проклета работа! — каза той и духна дима. — Буденброк, вярваш ли, че „Вуленвевер“ ще може да влезе читав в пристанището? Кучешко време.
Да, новините от Травемюнде не бяха много добри, това потвърди и консул Крьогер, който натриваше с тебешир кожения връх на щеката си. Бури край всички брегове. Ей богу, май че през лето 24, когато беше голямото наводнение в Санкт Петерсбург, не е било много по-лошо... Но ето че дойде кафето.
Наляха си, отпиха по глътка и започнаха да играят. После разговорът мина върху митническия съюз... О, консул Буденброк беше във възторг от митническия съюз!
— Какво хубаво дело, господа! — извика той, след като удари топките, и се обърна живо към втория билярд, гдето най-напред се чуха тези две думи. — При първа възможност би трябвало да влезем и ние...
Господин Кьопен обаче не беше на същото мнение, не, той просто сумтеше опозиционно.
— Ами какво ще стане с нашата самостоятелност? С нашата независимост? — попита той оскърбен и се подпря войнствено на щеката си. — Какво ще стане с тях? Ще склони ли Хамбург да съдействува в това пруско изобретение? Няма ли да позволим веднага да ни приобщят, Буденброк? Опазил бог, не! Питам ви, каква полза ще имаме от митническия съюз? Не сме ли си добре и така?
— Да, Кьопен, ти си добре с червеното вино! Може би и с руските продукти... за тях не говоря. Но какво друго внасяме? А що се отнася до износа, хм, вярно, изпращаме малко жито за Холандия и Англия!... Ах, не, за съжаление не всичко върви добре. Бога ми, в миналото тук са правили по-други сделки... Обаче ако влезем в митническия съюз, ще ни бъдат отворени пазарите в Мекленбург и Шлезвиг-Холщайн... И не можем да си представим как ще се развие собствената ни търговия...
— Но, моля ви, Буденброк — поде Гретйенс, като се наведе цял над билярда и старателно прицелвайки се, движеше щеката напред-назад върху кокалестата си ръка, — този митнически съюз... не мога да го разбера. Та нашата система е толкова проста и практична, нали? Обмитването въз основа на клетвена декларация.
— Хубава стара институция — беше принуден да признае консулът.
— Не, наистина, господин консуле... Как можете да намерите нещо „хубаво“ в това! — Сенатор Лангхалс прояви известно негодувание: — Аз не съм търговец, да... но ще бъда честен... клетвената декларация лека-полека се превърна в безобразие, така е! Превърна се в обикновена формалност, която бива заобикаляна открито... и държавата гледа снизходително на това. Разказват се наистина съвсем нередни работи. Убеден съм, че влизането в митническия съюз от страна на държавата...