— Где е господарят, Трина?
— В трапезарията, господин консуле...
Лицето й стана червено като ръцете, защото тя беше от село и изпадаше лесно в смущение.
Той се качи горе и още в тъмната колонна зала посегна с ръка към вътрешния джоб, гдето шумолеше хартията. После влезе в трапезарията, там в един ъгъл на канделабъра още горяха остатъци от свещи и осветяваха разтребената маса. Възкиселата миризма на лучения сос виснеше упорито във въздуха.
В дъното пред прозорците се разхождаше бавно напред-назад Йохан Буденброк-стари, сложил ръце на кръста си.
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Е, синко Йохан! Как си?
Той се спря и протегна ръка на сина си — бялата, малко къса, но изящно изваяна ръка на Буденброкови. Снажната му осанка, на която се белееха само напудрената перука и дантеленото жабо, се открояваше смътно и неспокойно озарена пред тъмночервените завеси на прозорците.
— Не си уморен вече? Аз се разхождам тук и се вслушвам във вятъра... Проклето време! Капитан Клот е потеглил от Рига.
— О, татко, с божията помощ всичко ще мине благополучно!
— Мога ли да се осланям на това? Да допуснем, че си много близък приятел на дядо господ.
Консулът се разведри, като видя доброто му настроение.
— Така, да минем на въпроса — започна той. — Не съм дошъл да ви кажа само лека нощ, папа, ами... Но няма да се разсърдите, нали? До тоя момент... тази весела вечер... не исках да ви отегчавам с това писмо... пристигнало днес след пладне.
— Мосю Готхолд... voilá[29]!
Старецът се престори, че е напълно спокоен, когато видя и пое синкавата, запечатана хартийка.
— „Господин Йохан Буденброк-стари. Лично... “ Човек с conduite[30] е твоят господин заварен брат, Жан! Отговорих ли изобщо на недавнашното му второ писмо? Но ето че той пише трето.
Докато розовото му лице ставаше все по-мрачно и по-мрачно, той скъса с един пръст печата, разгъна бързо тънката хартия, извърна се косо, така че свещите на канделабъра да осветят писаните редове, и плесна енергично листа с опакото на ръката си. Изглеждаше, че дори в почерка се криеха родоотстъпничество и бунтарство, защото, докато редовете на всички други Буденброкови се нижеха ситно, леко и косо по хартията, тези букви бяха високи, прави и нахвърляни с внезапен натиск; много думи бяха подчертани с бързо, извито драсване на перото.
Консулът беше се оттеглил малко настрана до стената, покрай която бяха наредени столовете; обаче не седна, понеже баща му стоеше прав, а само хвана с нервно движение една от високите облегалки и така наблюдаваше стареца, който четеше с бързо движещи се устни, попривел глава и с навъсено чело.
„Татко!
Сигурно неоправдано се надявам, че чувството ви за справедливост ще бъде доволно голямо, за да разберете негодуванието, което изпитах, когато второто ми, толкова настойчиво писмо относно добре известния вам въпрос биде отминато с мълчание, след като получих отговор (няма да кажа какъв) само на първото. Трябва да ви заявя, че начинът, по който вие упорито задълбочавате пропастта, създадена между нас — нека бог съди! — е грях, за който един ден ще отговаряте най-тежко пред съдника-бог. Много печално е, че вие крайно жестоко и окончателно се отвърнахте от мене преди година, когато аз, мимо вашата воля, последвал влечението на сърцето си, встъпих в брак с моята сегашна съпруга и станах собственик на магазин, с което нараних вашата безмерна гордост; обаче начинът, по който сега се отнасяте към мене, е въпиющ. И ако мислите, че пред вид вашето мълчание аз ще се примиря и ще кротувам, то вие дълбоко се мамите. Цената на къщата на „Менгщрасе“, която сте купили напоследък, възлиза на 100 000 марки, а освен това ми е известно, че вашият син от втория брак и associé Йохан живее у вас като наемател и след смъртта ви ще поеме като единствен собственик заедно с търговското предприятие и къщата. С природената ми сестра във Франкфурт и нейния съпруг сте сключили спогодба, в която аз нямам право да се меся. Обаче що се отнася до мене, вашия първороден син, вие стигате в нехристиянския си гняв дотам, че направо отказвате да ми отредите каквото и да било обезщетение срещу моя дял от къщата! Аз не подигнах никакво възражение, когато вие при моята женитба и поемането на магазина ми изпратихте 100 000 марки и ми признахте по завещание еднократен наследствен дял само от 100 000. Тогава аз не бях достатъчно ориентиран върху вашето имуществено положение. Сега обаче виждам по-ясно и тъй като не бива да се смятам принципиално обезнаследен, то предявявам в тоя особен случай иск за едно обезщетение на сума 33 335 марки, сиреч една трета от стойността на къщата. Няма да давам израз на подозренията си, на чие осъдително влияние дължа отношението, което бях заставен да търпя досега; но протестирам срещу него с цялото си чувство за справедливост на християнин и на търговец и ви уверявам за последен път, че ако вие не можете да се решите да удовлетворите справедливия ми иск, то аз не ще мога по-дълго да ви уважавам нито като християнин, нито като баща, нито като търговец.