Готхолд Буденброк"
— Прощавай, но няма да ми бъде приятно да чета повторно на глас тая литания. Voilá[31]!
И той с яростно, движение хвърли на Йохан Буденброк писмото от сина си.
Консулът улови листа тъкмо когато той пърхаше пред колената му и проследи със смутени и тъжни очи крачките на баща си. Старият господин взе дългия свещогасител, опрян до прозореца, и тръгна твърдо и гневно покрай масата към канделабъра в насрещния ъгъл.
— Assez, казвам. N’en parlons plus, точка! Да лягаме! En avant[32]!
Пламъчетата изчезваха едно след друго и безвъзвратно под малката металическа фуния, закрепена на върха на пръчката. Горяха още само две свещи, когато старецът пак се обърка към сина си, когото едва можеше да различи в дъното.
— En bien[33], какво стоиш още, какво ще кажеш? Все пак трябва да кажеш нещо!
— Какво да кажа, татко? Аз съм безпомощен.
— Често се случва да си безпомощен! — подметка със сърдито натъртване Йохан Буденброк, макар сам да знаеше, че тая забележка не беше много вярна и че неговият син и associé неведнъж го беше превъзхождал в решително извличане на някоя изгода.
— Лошо и осъдително влияние... — продължи консулът. — За пръв път разчитам негови редове. Нямате представа, татко, как ме измъчва всичко това! И той ни обвинява в липса на християнско чувство!
— Мигар се плашиш от тая драсканица, а? — Йохан Буденброк отиде гневно при него, като влачеше свещогасителя подире си. — Липса на християнско чувство! Охо! Трябва да призная: изтънчено благочестиво сребролюбие! Що за пасмина всъщност сте вие младите хора, а? Главите ви са пълни с християнски и фантастични бабини деветини... и... идеализъм. Ние старите пък сме безсърдечни присмехулници... Между другото и Юлската монархия, практически идеали... И предпочита да отрупа стария си баща с най-големи грубости и глупости, отколкото да се откаже от няколко хиляди талера!... Ще благоволи да ме презира и като търговец! Ех, като търговец аз знам какво значи faux-frais... Faux-fraise![34] — повтори той с яростно парижко гърлено „р“. — Но този екзалтиран непрокопсан син няма да стане по-покорен, ако аз реша да се унизя и отстъпя...
— Драги татко, какво да отговоря? Но не искам той да бъде прав, като говори за „влияние“! Аз съм заинтересуван като съдружник и точно поради това не би следвало да те посъветвам да държиш на становището си, обаче... Аз също съм толкова добър християнин, колкото Готхолд, обаче...
— Обаче! Да, бога ми, имаш право да кажеш „обаче“, Жан! Но как всъщност стоят нещата? Тогава, когато той се запали по тая мамзел Щювинг, когато започна да ми прави непрекъснато сцени и накрая, напук на строгата ми забрана, сключи тоя неравен брак, аз му писах: „Mon trés cher fils[35], ти се жениш за магазин, точка. Не те лишавам от наследство, няма да правя spectacle[36], но с нашето приятелство е свършено. Ето ти 100 000 като зестра, отреждам ти други 100 000 в завещанието си, но с това — край! Твоята сметка е приключена, няма да получиш нито шилинг повече.“ Той замълча. Какво го засяга сега, че ние правим сделки? Че ти и сестра ти ще получите доста по-голяма порция? Че от наследствената част, която е ваша, е купена къща...
— Ако можехте да разберете, татко, пред каква дилема съм изправен! Заради семейния сговор аз би трябвало да ви посъветвам... но...
Облегнат на стола си, консулът въздъхна тихо. Йохан Буденброк, подпрян на свещогасителя, се взираше внимателно в трепкащия полумрак, за да долови изражението върху лицето на сина си. Предпоследната свещ беше догоряла и угаснала; само една още трепкаше в дъното. Сегиз-тогиз една висока бяла фигура изскачаше със спокойна усмивка от тапета и отново се скриваше.