Какво ставаше с директор Вайншенк? Този сериозен, делови и силен човек, този човек с грубовата външност, който бягаше от развлеченията и с неотстъпно съзнание за дълг беше привързан само към работата си — този човек бил се провинил не веднъж, а неколкократно в тежка простъпка. Нещо повече: срещу него беше повдигнато обвинение, съдебно обвинение, че няколко пъти извършил една търговска маневра, която трябваше да бъде окачествена не като подозрителна, а направо като нечиста и престъпна; срещу него беше възбуден процес, изходът на който не можеше да се предскаже. В какво го обвиняваха?
В различни населени места избухнали пожари, големи пожари, които биха стрували големи суми на дружеството, понеже имотите бяха застраховани при него. Директор Вайншенк обаче получил от агентите си бързо поверително съобщение за случилото се — значи: съзнателно, с измамна цел, — презастраховал опожарените имоти при друго дружество и по тоя начин ощетил него. Сега въпросът се намираше в ръцете на прокурора, на прокурора доктор Мориц Хагенщрьом.
— Томас — попита консулшата насаме сина си, — моля ти се... аз не разбирам нищо от цялата тая работа. Какво трябва да мисля?
И той отговори:
— Хм, мила мамо... какво да ти кажа! За жалост, съмнявам се, че не всичко е напълно реално. Но смятам също така за невероятно Вайншенк да е чак толкова виновен, колкото се иска на известни хора. В търговския живот от модерен стил има нещо, което ние наричаме „ Usance"[94]... Usance, разбираш ли, това значи маневра, която не е напълно безукорна, не е напълно в съгласие с писаните закони и в очите на лаика изглежда нечестна, но въпреки това, по мълчаливо съгласие, е нещо обикновено в търговския свят. Много трудно е да се тегли граница между usance и нещо по-лошо... Все едно... Ако Вайншенк се е провинил, той по всяка вероятност не е извършил нещо по-страшно от онова, което са извършили мнозина негови колеги, минали отсетне безнаказано. Но... това не значи, че процесът ще приключи благоприятно. В някой голям град той сигурно ще бъде оправдан; но тук, гдето всичко почива на лични подбуди и господствуват клики... Той трябваше да се позамисли върху това, когато избираше защитник. В нашия град нямаме нито един виден адвокат, нито един издигнат ум с голям и убедителен ораторски талант, човек отракан и запознат с най-опасните въпроси. В замяна на това обаче нашите господа юристи са зависими един от друг, свързани са помежду си от общи интереси, гощавки, може би и от роднинства, и трябва да се съобразяват с тия неща. По мое мнение Вайншенк щеше да постъпи по-умно, ако беше взел някой тукашен адвокат. А какво направи той? Той сметна за необходимо... казвам: сметна за необходимо — и това ни кара да се позамислим дали съвестта му е съвсем чиста — да си изпише адвокат от Берлин, доктор Бреслауер, един мошеник, отракан оратор, рафиниран виртуоз в правото, спечелил си славата, че е спасил от затвора мнозина умишлено банкрутирали измамници. Без съмнение, ако получи много голям хонорар, той ще води делото със също така голяма хитрост... Но ще има ли полза от всичко това? Представям си вече как нашите юначни правници ще се бранят с ръце и с крака, за да не позволят на дошлия отвън господин да си мисли, че може да им вдъхне страхопочитание; па и самите съдии ще слушат много по-благосклонно пледоарията на доктор Хагенщрьом... Ами свидетелите? Що се отнася до неговия собствен персонал, не вярвам, че те ще застанат с особено голяма радост на негова страна. Това, което ние, благосклонно настроените... струва ми се, той самият също... наричаме грубовата външност, не му е спечелила много приятели. С една дума, мамо: не чакам нищо добро. Вярно е, че ако стане някое нещастие, ще бъде лошо за Ерика, но много повече ще ме боли за Тони. Виждаш ли, тя е права, като казва, че Хагенщрьом с удоволствие е взел работата в свои ръце. Тази работа засяга всинца ни и един позорен изход ще ни разтърси общо; защото, така или иначе, Вайншенк се числи към нашето семейство и се. храни на трапезата ни. Колкото се отнася до мене, аз не давам пукната пара. Зная как трябва да се държа. В обществото този въпрос не бива да съществува за мене, няма да отида при разглеждане на делото, макар че този Бреслауер би ме интересувал, и не бива да се тревожа за нищо, за да не ме укорят, че се мъча да повлияя на съдиите. Но Тони? Мога да си представя каква мъка ще изпита, ако го осъдят. В нейните велегласни протести срещу кле-ветите и интригите на завистниците ясно се долавя страхът... страхът, че след всички понесени от нея нещастия ще загуби и тая последна, достопочтена позиция: неопетненото домакинство на дъщеря си. Ах, ще видиш, тя ще твърди толкова по-велегласно, че Вайншенк е невинен, колкото повече сама се съмнява в невинността му! Наистина той може да е невинен, разбира се, може да е съвършено невинен... Трябва да изчакаме, мамо, и да бъдем внимателни към него, към Тони и към Ерика. Но аз не чакам нищо добро...